Веселин Паунов Милиарди паунди бяха инвестирани през последните 10 години в опити за реформа на образователната система във Великобритания. С това много активно се зае лейбъристът Тони Блеър с идването си на власт през 1997 г. Но въпреки по-добрите резултати в гимназиите все още има твърде много изоставащи училища и по-важното - изоставащи ученици. С последните предложени мерки обаче новото правителство на Гордън Браун прави опит за големи промени. Ако неговите разностранни планове се изпълнят през следващите 10 години, училищата ще изглеждат доста по-различно. Говорим, разбира се, за държавните училища. С частните всичко е наред и неслучайно те по традиция оглавяват класацията. Не става дума и за висшето образование, което привлича с престиж и традиция хора от цял свят. Голямата тревога Децата във Великобритания започват доста рано основното си образование. По принцип те тръгват на училище на 5 години. Тъй като обаче системата за набиране на учениците се базира на учебната година, която е от септември до септември, в първи клас (нека условно да го наречем така, въпреки че на Острова се използва терминът първа година) могат да попаднат деца и на 4 години. Учениците завършват основното си образование в учебната седма година на възраст 11 г., като държат тестове в края на втора, четвърта и шеста година. Тези тестове обаче по-скоро дават картина какъв е успехът на училищата, отколкото как се развиват самите деца. Още по времето на Тони Блеър бе направен опит за премахване на теста след втора година, но по-елитните училища продължават да го прилагат и днес. Средното образование започва през осмата година. Тогава малчуганите са на 12-13 г. На деветата година учениците си избират предметите, по които ще държат първия, на практика държавен, изпит за Общ сертификат за средно образование ОССО (General Certificate of Secondary Education - GCSE) ). Ученето по тези предмети започва през десета година (на възраст 14-15 г.), а самият изпит се полага през дванайсетата година. ОССО е нещо като матура, но само по няколко предмета – обикновено три. Задължително са включени математика, английски и наука. Ученикът избира като наука два предмета (биология и физика например или география и история). До 2004 г. бе задължителен и чужд език, но това отпадна и този факт донякъде обяснява днешната тревога, че британците все по-малко говорят чужди езици. ОССО не е задължителен, но е най-разпространената форма на получаване на средно образование. Най-високата оценка е А със звездичка, а най-ниската G. Най-интересно е положението между 16 и 18 години, в които ученикът може да продължи средното си образование, за да стигне до ниво А (A-level,съкратено от Advanced Level). Този сертификат е нещо като приемен изпит за продължаване напред към висшето образование. Някои университети обаче изискват допълнителни приемни изпити. Предметите за ниво A трябва да са минимум три. Всеки ученик може да изкара колкото си иска сертификата ниво A. Оценките варират от А до Е. Голямото преписване Точно ОССО и ниво A са на мушката на правителството с новата реформа сега. Причината е, че тези степени на квалификация твърде много са се обезценили, като се има предвид девалвацията на обучението, липсата на стриктност при изпитите и голямото преписване, което пада. Всяка година се отчитат все по-високи оценки при вземането на ниво A. В същото време властите се оплакват, че от средните училища излизат полуграмотни деца. Съществува мнение, че изпитите стават по-лесни. Освен това някои училища, които са под засилен натиск да подобрят изпитните си резултати, обучават учениците си по такъв начин, че да успяват да вземат отделни изпити за сметка на общото разбиране на техните предмети. Интересно е и това, че на практика учениците кандидатстват за университети, преди да са взели последните си изпити. Ето защо британските университети преценяват прогнозни резултати на кандидат-студентите (например, че съответният кандидат ще изкара оценки A-B-B по трите предмета на дадено ниво A). Тези прогнози се правят от учителите и на тях не може да се разчита. Реформата Новите мерки на правителството предвиждат задължително задържане на учениците в училище до 18 години, при което те трябва да получат максимален брой квалификации: Общ сертификат за средно образование (ОССО), приемен изпит за университет (ниво A), диплома, практическо обучение и стажуване. „Дипломата е новият елемент в тази гама. Тя ще бъде нещо като „квалификация по избор” и ще е конкуренция на ниво А и ОССО“, заяви министърът на образованието Ед Болс. Дипломите ще бъдат плътно обвързани с практика и стаж. Министърът обяви три нови дипломи – за наука, език и хуманитарен предмет. Те ще бъдат въведени до 2011 година. До 2013 г. ще бъде преразгледана практиката на ниво А, което създава възможност за премахването на тези сертификати, ако дипломите се окажат успешни. Въвеждането на дипломите бележи най-голямата училищна промяна от въвеждането на ОССО през 1986 година. „Ако дипломите бъдат въведени успешно и доведат до микса на ценностите за работодателите и университетите, те могат да станат квалификация по избор за младите хора. Но понеже ОССО и ниво А отдавна са установени и ценени квалификации, решение по този въпрос няма да се взема прибързано от правителството, а на основата на потребностите на младите хора, училищата и колежите”, заяви Ед Болс. Болс призна, че трябва да се води внимателна кампания в полза на дипломите сред учениците, университетите и работодателите. Той заяви: „Ние искаме светът на бизнеса и на академичните среди да продължава да подкрепя тези квалификации и да помага те да бъдат превърнати в успех. С тяхна подкрепа, убеден съм, дипломите ще се превърнат в диаманта в короната на нашата образователна система.” Всичко това означава, че училищата и колежите ще трябва да работят много по-тясно помежду си, за да могат да предложат пълната гама. Когато дадено семейство избира гимназия, ще трябва внимателно да проучи какви са възможностите наоколо, за да не им се наложи, ако тяхното дете избере инженерна диплома на 16 години, да се местят другаде, за да може детето да я получи. Изобщо практиката семействата да се преместват да живеят на други места във Великобритания много често е свързана именно с желаното образование на детето. Работодателите ще бъдат централна част в много от тези случаи на партньорство. От тях ще се изисква да осигуряват практика на младите хора. Тийнейджърите дори ще бъдат глобявани, ако не посещават практиките. Учебният ден ще се удължи. Очаква се той да бъде от 8 ч сутринта до 18 ч следобед с много обобщаващи сесии. Родителите ще имат нови задължения да гарантират, че децата им ще останат в сферата на образованието до 18 години. Предложенията за реформи обаче се натъкват на съпротивата на защитниците на децата и консерваторите, родителите също поставят под въпрос плановете. Маргарет Мориси от Националната конфедерация на асоциациите на родителите и учителите заяви, че подкрепя целите на правителството повече тийнейджъри да добият квалификации. Тя обаче изтъкна: „За съжаление 99% от младежите, които отпадат, са онези, чиито родители не ги е грижа за тях. Как тогава тези родители ще бъдат накарани да поемат отговорност?” Правителствени служители смятат, че родителите вероятно съзнателно ще пречат на децата си да продължат образованието, ако ще се налага да се подписват някакви „родителски договори”. Профсъюзите изразиха загриженост от тези планове. Те виждат един основен проблем - че няма гаранция, че използването на принуда над младите хора, за да се образоват, ще бъде ефективно. В крайна сметка решаването на проблема с недоволните и непокорни тийнейджъри е в основата на бъдещето на работната сила на страната, която ще трябва да подобри уменията си, за да бъде конкурентоспособна в международен план. Големият хъс, с който са известни учениците от Азия и Източна Европа, показва верния път на властите да полагат усилия британските деца да не изостават.