Звуците от разбиването на илюзии
"Друг свят не само е възможен – той вече е на път. Може би много от нас няма да са тук, за да го посрещнат, но в тих ден, ако се заслушам много внимателно, мога да чуя дъха му." Арундати Рой
Притисни ухо до земята. Слушай внимателно… Чуваш ли го? Чупливото пращене на една империя, разплитането на американската изключителност, стонът на ръждясала машина, напрягаща се под тежестта и изтощението на собствената си измамност.
Западът сега се препъва сляпо – без лидерство, окървавен и дезориентиран – към залеза на своята власт. Газа беше само искрата, но огънят тлееше години наред – сред развалините на Багдад, руините на Кабул и масовите гробове в Либия – преди да избухне предизвикателно по улиците на Дакар, по гъмжащите докове на Джакарта и в напрегнатите търговски зали на Шанхай. Глобалният Юг вече не проси трохи от господарската трапеза.
Това, което чувате, е предсмъртното хъркане на империята. Десетилетия наред Западът управляваше чрез брутална, но проста формула: бомби, подкупи и лъжи. Нападаш страна, поставяш марионетка, после изнасяш лекции на света за човешките права, докато западните банки оглозгват трупа. Но сценарият се е разнищил и вече изглежда непоправим. Бомбите не шокират както преди. Подкупите отскачат от затворени врати. А лъжите? Глобалният Юг престана да ги преглъща.
Газа беше преломният момент. Месеци наред гарнизонната държава на Запада бомбардираше с килимни бомбардировки деца посред бял ден – оставяйки ги гладни, разстрелвайки ги и снайперистки поразявайки парамедици, които се промъкваха сред руините. Конфликтът създаде най-голямата група деца ампутирани в съвременната история. И въпреки това светът отказа да отвърне поглед. Поколението на TikTok вижда през старите лъжи. Те наблюдават как алгоритмите задушават палестинските гласове – закриват акаунти с милиони последователи, докато усилват произраелско съдържание, изтриват мемориални публикации за загинали деца, а идентично съдържание от израелска страна остава непокътнато. Алгоритмите системно потискат съдържанието на палестински журналисти, докато независими изследователи документират спад на ангажираността с 80% и потискане на хаштагове, засягащо милиарди публикации. Те виждат политиците, които заекват в инсценирано възмущение; медиите, които превръщат масовите гробове в евфемизми като „сложни ситуации за сигурността“ и „съпътстващи щети“. Маската е паднала. Императорът не просто е гол – той е облян в кръв, и доказателствата са налице.
Вече не става дума за съчувствие, а за стратегия. Западът допусна, че Глобалният Юг ще остане на колене, вечно молещ за заеми от МВФ и за изтребители втора ръка. Вместо това Югът започна контраатака. BRICS обикалят долара като лешояди, търгувайки нефт в юани, златнообезпечени валути и сделки в рупии – всяка транзакция извън SWIFT е още един пирон в ковчега на американската финансова хегемония. Китай и Русия вече осъществяват търговия за 200 милиарда долара годишно, без да използват долара. Индия купува руски петрол в рупии, а Саудитска Арабия обмисля плащания в юани за китайски суров петрол. Иран и Русия създадоха собствени банкови системи, обработващи милиарди в транзакции, които Вашингтон не може да следи или контролира. Всяка алтернативна платежна система е не само загуба на приходи, но и ерозия на оръжието, наложило западната доминация от Бретън Уудс насам: способността да се печатат пари, обезпечени с глобална принуда.
Международният съд в Хага, някога сцена за западен театър, се обърна срещу своите създатели; Южна Африка не поиска разрешение, за да обвини Израел в геноцид – тя изправи протежето на Запада пред съда и принуди света да гледа. Съпротивата вече се разпространява като горски пожар – неконтролируема и непредсказуема. Бунтовниците хути задушават търговията в Червено море с дронове, струващи по-малко от употребявана кола; ирански дронове за 20 000 долара принуждават военни кораби за милиарди да отстъпят; застрахователните премии за морски превози скачат с 300%, а световните вериги за доставки заобикалят Африка, което ежедневно източва западните икономики.
Хактивисти разрушават бизнеса на военните печалбари с натискане на клавиши – „Anonymous“ изтече вътрешна кореспонденция на Lockheed Martin, разкривайки как търговците на оръжие празнуват всяка бомбардировъчна кампания като скок на борсовите им цени. Други групи проникнаха в сървърите на Raytheon и публикуваха вътрешни прогнози за печалби, обвързани с регионални конфликти, което предизвика конгресни изслушвания и рязък спад на акциите, след като инвеститорите избягаха от компании, чиито бизнес модел зависи от човешкото страдание.
Студенти окупират кампуси от Ню Йорк до Найроби, а протестите им ехтят отвъд граници, които Западът смяташе за затворени. Тази вълна е различна от предишните студентски движения – те координират действията си чрез криптирани канали, обменят тактически знания в реално време между континенти, свързвайки солидарността с Палестина с антиимпериалистически борби в Хаити, Колумбия и Мианмар. Те разбират, че това не е само един конфликт, а глобална система на експлоатация и насилие, която свързва полицейските побои над студенти в Атланта с дроновете, бомбардиращи училища в Газа.
Отговорът от Вашингтон, Брюксел и рушащите се зали на властта? Още санкции. Още преврати. Още истерични крясъци за тероризъм. Но колкото по-силно стискат хватката, толкова по-ясна става истината: това не е управление, а конвулсиите на умиращ звяр, който вече не може да прикрие разложението си.
Западът има два ясни пътя и един мътен междинен. Може да удвои залога върху фашизма – повече наблюдение, повече цензура, повече конфликти, повече сила. Но нито един брониран танк не може да заглуши милиард смартфони. Може да се срути с достойнство, отказвайки се от еднополюсната фантазия, преди да е изгорил всичко до пепел. Или да поддържа днешния театър, преструвайки се на управление, докато машината на империята просто не блокира от собствените си вътрешни противоречия. И трите пътя водят към едно и също гробище – въпросът е само колко войни ще започнат, колко градове ще разрушат и колко видове ще изчезнат, преди завесата да падне окончателно.
Глобалният Юг не е нужно да „победи“ военно – нужно е само да направи империята нежизнеспособна. Всяка заобиколена санкция, всеки долар, заменен с юан, и всеки вот в ООН срещу НАТО променя везните. Когато 40% от световния БВП започне да функционира извън доларовата хегемония – а наближаваме този праг по-бързо, отколкото във Вашингтон биха признали – математическата основа на американската империя просто се срива. В странна форма на психоза, най-големият страх на Запада не е поражението, а това светът най-сетне да види какво винаги е бил: хартиен тигър с окървавени нокти.
Това, което ще изникне от пепелта, няма да е нова империя, а нещо, което Западът трудно може да проумее: многополюсен свят, в който суверенитетът отново има смисъл; в който държавите търгуват на основата на взаимност, а не на експлоатация; в който международното право важи за всички или за никого; и в който взаимният просперитет е целта. Представете си Бразилия и Нигерия, които преговарят директно в собствените си валути, заобикаляйки напълно банките в Ню Йорк. Представете си африкански държави, които определят цените на суровините в златнообезпечени динари, вместо да приемат каквото Лондонските пазари диктуват. Представете си търговия в Азиатско-тихоокеанския регион, осъществявана в юани, където Пекин улеснява, а не доминира – финансова архитектура, изградена върху взаимно развитие, а не върху дългово робство.
Това не е утопична фантазия; то вече се случва. Инфраструктурата се изгражда в реално време: Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Новата банка за развитие, двустранни споразумения за валутни суапове, които се разширяват всяка седмица, и инициативата „Един пояс, един път“, която създава търговски маршрути, заобикалящи изцяло западните контролни точки. Всяка нова железопътна линия от Кунмин до Лагос, всяко пристанище от Коломбо до Джибути, всеки оптичен кабел, положен в Централна Азия, е още една артерия в кръвоносна система, проектирана да функционира без западен надзор.
Едно предупреждение към архитектите на хаоса: можете да бомбардирате още една болница. Да наложите санкции на още една държава. Да арестувате още един журналист. Но пукнатините се разпространяват. Земята под вас се тресе. И когато язовирът най-сетне се скъса, нито една лъжа, нито една заплаха, нито едно оръжие няма да спре прилива. Бъдещето не принадлежи на вас. То принадлежи на онези, които никога не са вярвали на лъжите ви, и – още по-важно – на онези, които изграждат нещо по-добро, докато вашата империя се самопоглъща. Добре дошли в разплатата.
Автор: Ричард Дейвид Хеймс ; Източник: richarddavidhames.substack.com
