Радев допусна политически грешки, които пренаредиха политическата карта на България и доведоха до катастрофални за държавата последици. Той минира пътя, по който да мине съгласието, воден от стремежа си да изпъкне като единственият авторитет в държавата.

"Целта на Радев не е партия, а нова конституционна формула с еднолична власт. Радев има силен стремеж към подобна безконтролна власт". (Огнян Минчев)

"Радев играе двулична роля както във вътрешната, така и във външната ни политика. Основният му фокус е да ерозира и компрометира доверието в политическата ни система”. (Асен Генов)

"Досега Радев е изхарчил много обществена енергия за проект, който се оказа неудачен". (Даниел Вълчев)

„Кой създаде тази измислена коалиция ПП-ДБ - този, който ги нарече шарлатани, а те се опитаха да съсипят държавата". (Байрам Байрам)

"Нали излезе с един вдигнат юмрук. Благодарение на този вдигнат юмрук и прокситата му видяхме какво стана с България". (Ерол Мюмюн)

"Радев води последователна политика за разсипване на БСП. Президентът очаква договорки с партиите в парламента, които да му върнат служебния кабинет". (Корнелия Нинова)

"Радев заложи на едни алчни момченца, които после го измамиха. Той си пропиля шанса, не може сега да си измисля, че е спасителят". (Делян Пеевски)

"Оттук нататък президентът започва да плаща политическа цена". (Румяна Коларова)

"Нови избори без Радев може да възпламенят ситуацията".(Андрей Райчев).

"Ако всичко, за което се говори, е вярно, най-вероятно част от поведението на Радев е свързана с евентуалното му влизане в партийната политика. Това е проблематично – или си президент и действаш така или си партиен лидер“. (Страхил Делийски)

"Ако ще има проект на президента, той ще бъде обявен от самия него. Радев няма да работи с проксита, а сам ще го оглави". (Антон Кутев)

Да, няма да му е лесно на Радев, ако слезе на партийния терен. Не му е лесно и на върха на държавната пирамида. Цитирам тези изказвания само от последните дни, за да се види до каква степен се е променило отношението към държавния глава и колко той е загубил от онзи ореол, с който преди осем години влезе на "Дондуков" 2.

Точно, когато отбелязваме 35 години от началото на прехода, правим смразяващата равносметка - провалено поколение политици, чието време изтича; изпразнени от съдържание партии, които самовъзпроизвеждат паразитиращ елит; отсъствие на базисни демократични норми на обществения и политическия живот; липса на обща национална цел и визия. И всичко това генерирано от разпадащо се общество, изтъкано от агресия и омраза, което сякаш живее в безпътица и не вижда положителна перспектива за бъдещето си.

С една дума - изправени сме пред драматичната опасност за окончателен провал на България по пътя на нейното демократично развитие.

Гневът от повтарящи се избори, които задълбочават кризата и не дават решение на въпроса за властта, а от там и за бъдещето, изтиква на преден план дежурното очакване на новия месия - Спасителят, който да ни преведе през тинята на днешната политическа действителност. Българинът сякаш свикна - като стане напечено, някой да му реши проблемите. Така преди 23 години припозна в царя Спасителя, който да ни измъкне от червено-синята мъгла; после видя в Борисов Мачото, като отрицание на онова "л...." , обвито в целофан, както той нарече партийната система; след това залитна по Слави - Чалгаря, дошъл да "изчегърта" всички.

Спасителите идваха на върха на огромни надежди, концентрираха огромен електорален ресурс, който пропиляха. Царят свърши за 800 дни, Чалгаря – за осем дни, Борисов се задържа най-дълго - цели 13 години.

Сега, казват, идвал редът на Радев.
Между него и предшествениците му обаче има една огромна и съществена разлика - и Симеон, и Борисов, и Слави се появиха на терена като нови играчи, те бяха непознати, политически чисти и невинни, и затова еуфорията по тях беше помитаща.

Радев не е непознат. Той от осем години е не само на терена, той е част от проблема. Защото, първо - продуцира и активира партийни субекти, които задълбочиха проблема. И второ – за тези осем години Радев еднолично управляваше почти две години с назначени от него служебни кабинети, през което време показа неподозирани амбиции за безконтролна власт.

На сметката на Радев се пишат: Пет служебни правителства, два големи партийни проекта, пет ръководства на специални служби, стотици висши чиновници, десетки дипломати, военни и евродепутати. Никога в най-новата история на България не е имало човек, който за кратко време да е концентрирал толкова власт- кадрова и оперативна, както президентът Румен Радев и неговият кръг.

През този период Радев допусна политически грешки, които пренаредиха политическата карта на България и доведоха до катастрофални за държавата последици:

- Вдигна юмрук срещу легитимно избрани партии с цел пълзяща промяна на модела на управление. Юмрукът активира противопоставянето и агресията, но не роди промяната, не създаде алтернативата. Не роди държавност, а създаде безвластие. Като никой друг държавник Радев показа, че ненавижда и отрича партиите и насъсква политическите лидери. Той минира пътя, по който да мине съгласието между тях, воден от стремежа си да изпъкне като единственият авторитет в държавата. Това е личното му его, проектирано върху процесите в страната.

- Раздели българите на кохорти – българите от "неговата кохорта" срещу българи от "другите кохорти". Радев никога не предложи формула за намаляване на общественото напрежение. Напротив, от мига на вдигнатия през лятото на 2020-а президентски юмрук за "изчегъртване" на неудобните, България се върти в омагьосан кръг на омраза, агресия и отрицание, в който всеки опит за съгласие претърпява фиаско.

- Спечели втори мандат, но не успя да накара 2/3 от българите да го припознаят като национален водач. Политическите сили, които го подкрепиха, впоследствие се отказаха от него. Предаде тези, които го издигнаха и го катапултираха на политическата сцена.

- Създаде проксита като оръжие срещу своите политически противници, което доведе до фактическо разбиване на държавата. Радев е единственият президент, който си позволи да изправи инжинерингов проект срещу системните партии, върху които се крепи демокрацията. Използва съзнателно и целенасочено ПП, за да взриви системата. Нахлуването на „Промяната“ на политическата сцена с налагането на лъжата, агресията и аматьорщината като норма в политическото поведение доведе до драматични последствия за държавността. И той носи отговорност за това.

- Допусна нарушение на Конституцията, за да наложи Кирил Петков като министър, за да има чрез него повече власт. Харвардецът се оказа най-голямото недоразумение, което българската политика познава. Нареди на БАН да направят академик Николай Денков, докато той бе служебен министър.

- Направи ала-бала с тези проксита, с което фалшифицира вота и вдигна изборните им проценти от 7 на 20, по техни признания, и това доведе до тежко недоверие към машинното гласуване.

- Способства за разбиването на БСП чрез отглеждане на вътрешна опозиция. Радев не беше член на БСП, той не познаваше структурите на партията, нито партийните организации го познаваха към 2016-а, когато го избраха за президент. Той беше външен елемент, привнесен и припознат от партията чрез активното съдействие на Корнелия Нинова и партийния актив. Радев никога не почувства БСП с душата си, напротив! Затова и с „отворено сърце“ направи всичко, което е по силите му, за днешното плачевно състояние на столетницата.

- Неговото служебно правителство, оглавявано от Гълъб Донев, подписа най-загробващия за България договор с турската „Боташ“ - пример за корупция на най-високо ниво. Страната ни плаща половин милион долара на ден по този договор, а сумата, която трябва да платим за целия 13-годишен период е 4 милиарда и сто милиона лева. Такъв удар върху джоба на българина нито един политик не си е позволявал.

- Под крилото му се прокара „Пътя на Копринката“ - "чудовищна контрабанда, пари кеш, изнудване на бизнесмени, разпределяне на чанти с пари в тъмна стаичка в президентството, тотална самозабрава и злоупотреба с държавната власт на най-високо ниво“, за която той продължава да мълчи. През 2023 година в прословутия таен запис от заседание на ръководството на ПП Асен Василев заявява: "Румен Радев си е хванал под едната ръка Гешев, под другата ръка – Копринков“. Радев не е отрекъл това. Допусна секретарите му да кадруват в държавата - примерите са много, но христоматийни станаха – Копринков, който участва и режисира партийни проекти и разпределя постове във важни системи и ресурсни ведомства като АПИ, митници, НАП и др, и Пламен Узунов, който пък се занимава със смените в сектора за сигурност, и особено в МВР. Съмнения за корупция се лепнаха върху челото на „Дондуков“ 2, а пък кешът се оказа, че върви наравно с държавните дела. Нито един от предшествениците му не допусна това.

- Проведе най-голямата чистка администрацията – 14 000 уволнени за периода август 2022- юни 2023 година. Назначените от Радев служебни кабинети сътвориха абсолютно ненужни промени, които при всяко редовно правителство ще трябва да се коригират с години наред. И се „уреди“ с тежкото обвинение за преяждане с власт. Това всъщност доведе и до бързите промени в Конституцията, които се оказаха огромна грешка.

- Създаде около себе си кръг от задкулисни играчи със съмнения за нерегламентирано влияние върху икономическата и политическа власт в страната. И завихри скандали, които сринаха реномето му на морален стожер на нацията.

- Не изпълни основното си задължение по Конституция - да бъде обединител на нацията, да способства за единението в обществото. 

И след всичко това, може ли Радев да бъде новият Спасител? Дори и за шега не става подобна версия.

Радев може да създаде свой политически проект – дали сега, както го натискат от обкръжението му, дали след края на мандата, както вероятно  обмисля - изборът е негов. Но той ще носи целия този багаж, който натрупа в последните години.

С този багаж ще застане редом до днешните политически играчи и също като тях ще се превива под тежестта на сторените политически грехове и обвиненията на съдници. Ще трябва да отговаря за всичко, което е свършил и несвършил през тези години.

Ще усети в един момент и какво значи да загубиш имунитет.

И ще разбере ден след ден как рейтингът му се свива.

Радев не носи нито обаянието на царя, когато се завърна през 2001-а; нито харизмата на Борисов, когато се появи през 2009-а; нито чара на Чалгаря, по когото залитнаха българите през 2021-а. Той просто е част от пейзажа, който българите не харесват, но за разлика от останалите играчи, се ползва с институционален рейтинг. Това е неговото предимство сега, което утре ще изчезне.

През тези години Радев се позиционира предимно като критик – на всички и на всичко. Но не даде рецепти. На базата на отрицанието и еуфорията на гнева партията му може да стане първа политическа сила, но дали може да оглави реформаторско правителство, което да ни изведе от кризата? Амбицията му да е едноличен властник не дава основания да мислим в тази посока. Радев не е играч, който търси партньори и съгласие. Точно обратното.

Радев е подозиран в уклони за въвеждане на режим. Това ще предизвика яростна съпротива. Затова днешните политици, с всичките критики към тях, са с изострени сетива. Затова с такова внимание се следи всеки знак, който идва от Бялата къща. Да замениш демокрацията с мека диктатура – това може да вирее в нечии глави, но едва ли е алтернативата, която може да изведе страната от кризата в момента и да ни сложи на правилните европейски релси.

Когато си създал Отровното трио, когато си родил шарлатаните на държавата и когато си продал бъдещето на страната на чужди интереси, няма как да бъдеш новият партиен водач, който ще изкорени мафията и ще победи статуквото.

И най-важното – няма как да станеш национален водач на партийния терен, след като си пропуснал този шанс, докато си бил на президентския амвон.