Поскъпването на стоки и услуги в България намалява и перспективата за прием на еврото през 2026 изглежда реална. Ако това все пак не стане, инфлацията няма да е истинската пречка.

Анализ на Емилия Милчева.

Цените започнаха да се укротяват, политиците - не. Ако България се препъне за еврото, пречката няма да е инфлацията - единственият от Маастрихтските критерии, който още не е изпълнила, а политическата нестабилност. Както прогнозираха финансисти, поскъпването на стоките и услугите продължи да се охлажда и през септември спрямо август се понижи с  1%, а на годишна база е 1,2%. Тази тенденция, започнала преди няколко месеца, дава надежди, че към края на 2024 г. и критерият за ценова стабилност ще бъде изпълнен, за да поиска България извънредни конвергентни доклади. Служебният премиер Димитър Главчев е уверен, че това ще се случи - и го заяви наскоро в Брюксел.

Ще има ли редовно правителство

Дотук добре. Но изборите на 27 октомври не са минали и изгледите за редовно правителство не са розови. Разбира се, България не може да влезе в еврозоната със служебен кабинет - дори да е с ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3%, държавен дълг под 60% от БВП и ниски дългосрочни лихвени проценти, т.е. Маастрихтските критерии да са изпълнени.

“Липсата на редовно правителство и политическата нестабилност могат да забавят България за присъединяването към еврозоната. След изборите е необходимо не какво да е, а проевропейско правителство, за да продължат и усилията за Шенген”, коментира за Дойче Веле финансистът Румен Гълъбинов.

В своя анализ от 18 октомври т.г. международната рейтингова агенция Fitch също вижда добра перспектива за България да отговори на критерия за ценова стабилност в началото на 2025 г. и да приеме еврото през 2026 г. Но липсата на стабилно правителство може да забави влизането в еврозоната, предупреждават от Fitch.

"По-кротко с еврото, БРИКС е истината"

Докато техническата подготовка за еврото върви, “Възраждане” продължава да държи кампанията срещу единната европейска валута в предизборния си арсенал. Но този път евроскептичната партия не разчита на директното противопоставяне, което ограничаваше въздействието до по-радикален кръг избиратели. Сега, паралелно с умерена реторика срещу еврото, в употреба е пусната идеята за участие в алтернативен международен съюз като БРИКС.

Така от “Възраждане” се позиционират не като противници на ЕС, а като партия, предлагаща “други” икономически - и политически, възможности. Те вече не се обявяват директно срещу еврото, а са в ролята на защитници на един нов световен ред, където БРИКС - съюзът “анти-Европа”, е представен като по-справедлива алтернатива на Запада в унисон с Путиновата максима за “многополюсния свят”.

Защо "Възраждане" укроти реториката срещу еврото

Тази стратегия им дава възможност да изглеждат не като кресливи реакционери, а като иновативни лидери, предлагащи (уж) по-справедлива глобална система, която оспорва западните модели. Новата комуникационна тактика на “Възраждане” може и да им спечели избиратели от средите на колебаещите се. А би могла да е обвързана и с хипотезата за евентуална подкрепа на бъдещо управление.

Засега те са поукротили националистическата си реторика за лева като символ на националния суверенитет и идентичност. Но продължават с предупрежденията, че България не е готова и еврото може да доведе до шоково поскъпване, използвайки факта, че за повечето българи инфлацията се усеща предимно през ценовия натиск на храните.

“Възраждане” не са сами. “Има такъв народ” (ИТН) също смятат, че България не е готова за еврозоната, а проф. Александър Томов от “БСП Обединена левица” също е горещ почитател на БРИКС.

Твърде много кешови трансакции

Въпреки политическата реторика, техническата подготовка за еврото върви и България се стреми да изпълни формалните критерии за въвеждането му. Наред с това обаче политиците игнорират проблема с кеша, твърде многото операции с пари в брой - признак за сива икономика и корупция. В края на миналата година не беше прието предложението на тогавашния министър на финансите Асен Василев таванът на позволените кешови плащания да бъде намален от 10 000 на 5000 лева.

Според статистика на БНБ, предоставена след запитване на Дойче Веле, през 2023 г. са извършени значителен брой операции с кеш, включващи 4,7 милиона тегления за 25,7 милиарда лева и 10,7 милиона внасяния за 38,1 милиарда лева. БНБ обяснява, че не разполага с данни за платежни операции над 30 000 лева, тъй като те попадат под разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Тези трансакции се докладват на Дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност“, като се води специален регистър за такива плащания.

Този значителен обем кешови операции в банките в България показва, че въпреки нарастващата дигитализация, операциите в брой остават важна част от финансовите трансакции в страната. “Данните ни показват, че има доста сериозна кешова икономика”, коментира за Дойче Веле Руслан Стефанов, главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). “Висок дял на разплащанията в брой е и показател за сива икономика и корупция, което би трябвало да притеснява най-сериозния и значим регулатор в системата на регулаторите, какъвто е БНБ, не само заради еврозоната”, казва Стефанов.

Независимостта на БНБ

Според него обаче по-голям проблем е, че покриването на формалните критерии не означава, че всичко е наред, тъй като те са едната част от процеса - другото е “доверие от партньорите”. Програмният директор на ЦИД дава пример с назначения наскоро от президента член на Управителния съвет на БНБ Любомир Каримански. През 2022 г. финансистът беше номиниран от ИТН за гуверньор на БНБ, но не беше избран. “Нямаше алтернативни кандидати, както при главния прокурор, нито представяне на идеи и виждания, нито президентът мотивира публично назначението на човек, който е бил в банки с проблематична история”, коментира Руслан Стефанов.

Той отбелязва също, че много голям проблем за независимостта на БНБ е включването в Конституцията на управителя на Централната банка сред кръга от лица, измежду които може да се избира служебен премиер.

Инфлацията наистина ще се окаже по-малкият проблем за еврото.