Когато прочетете написаното в този коментар, сигурно ще си кажете, че не може вкупом да се случат всички тези предпоставки и да се стигне до подобен краен сценарий. Действителността обаче винаги надминава и най-голямото въображение. Затова, когато разглеждат който и да е казус, добрите юристи съвсем не от черногледство изхождат от най-лошата хипотеза. Всичко по-добро, което може да се случи след това, вече е облекчение. Когато Русия гръмко огласи желанието си да прокара през България двете основни разклонения на газовия поток "South stream", бе ясно, че българските управляващи в момента се държат като другаря Йосип Броз Тито от времето на студената война. Те вече се виждат като безценна гранична част от Европа и Европейския съюз, която е обречена да добрува под егидата на двойната игра между Запада и Изтока. У нас едновременно ще има американски военни бази като част от новата ни насока към ЕС и НАТО. Но за да не скъсаме пъпната си връв с Москва, у нас ще текат руските петролопроводи и газопроводи. Идилията е пълна. Само че Сърбия все още плаща кървавата цена на югославското добруване от студената война. На някои хора им е удобно да забравят всичко, което се случи у нас през пролетта и лятото на 1989 г. Тогавашните събития се оказаха само репетиция за международната намеса в Косово. Макар 10 години по-късно актьорите и поръчителите да бяха различни, сценарият беше много близък до българския. Просто падането на Живков, късметът и прословутата българска етническа толерантност ни предпазиха от кървавата развръзка в югославски вариант. Но е хубаво да си зададем въпроса как така всесилните тайни служби на стария режим не можаха да разберат, че се готви "голямата екскурзия" на турците в България? Толкова ли добра беше турската разузнавателна служба МИТ, че под носа на четири действащи в България съветски разузнавателни мрежи провокира криза, която можеше да завърши с гражданска война? По това време страната бе изпълнена с едни "неизвестни" емисари. Те най-спокойно обикаляха страната. Отиваха дори и в най-малкото селище в България, където живее дори и един българин с турски произход, за да му предложат да тръгне към Капу кале. Тези емисари всъщност бяха хора на нашите служби. А акцията беше координирана със съветските другари. Целта на упражнението бе да се възползват от грешките на режима. Прохождащите в Кремъл силоваци искаха дори с цената на етнически конфликт да свалят неугодния им вече Тодор Живков. Че не се срамуват от подобни кървави сценарии видяхме по-късно - при телевизионния преврат в Румъния, стрелбата по хората в Букурещ и Тимишоара и идиотския разстрел на семейство Чаушеску. Това минало съвсем не е толкова далечно и съвсем не е толкова неповторимо. Когато в България опънат руските тръби, заедно с тях у нас ще полазят все по-нови руски шпиони. След тях ще плъзнат и паравоенните формирования на "Газпром" и "Транснефт". Руската Дума подкрепи създаването на тези частни армии. Освен че са явен признак за криза в руската държавност, узаконяването на кондотиерството вещае бъдещи размирици в самата Руска федерация. При това една руска частна армия в България – белогвардейците на Врангел, вече са правили неуспешен опит за преврат през 1922 г. Отделен въпрос е, че историята учи как много хора са се опитвали да се закрепят на власт като създадат свои преторианци. Накрая преторианците винаги започват да се бунтуват и да назначават своите "повелители". Печално завършва и най-големият подвиг на подобна частна компания. Армията на Ост-Индийската компания завладява Индия, но след въстанието на сипаите е ясно, че не може сама без държавата да управлява субконтинента. Наскоро службите в Латвия, също братска нам държава от НАТО, огласиха доклад, според който изграждането по дъното на Балтийско море на руския газопровод Nort stream" заплашва националната сигурност на страните в региона. Веднъж прокарана, по тръбата може да се пуска всичко и да се използва както за разузнаване, така и за диверсии. Наличието у нас на чуждестранни фирмени армии ще ни върне към статута на руска полуколония. Официално тези армии няма да могат да действат извън границите на Русия. Но никой не може да ни убеди, че газово-нефтените командоси няма да вършеят в близката и по-далечната чужбина. Официално руският закон носи наименованието "За доставките на продукция за федерални и държавни нужди". Мотивът е благовиден – защита от терористи. Документът е одобрен от Кремъл и предвижда "Газпром", "Транснефт" и техните дъщерни дружества да създават свои "въоръжени подразделения", които ще могат да използват "специални средства" и "служебно оръжие". С цел самоотбрана служителите във фирмените армии ще могат постоянно да носят своето оръжие. Дотук изразът "дъщерни" трябва особено да ни притеснява. Със сигурност тръбата Бургас-Александруполис ще бъде руско дъщерно дружество, в което "Транснефт" ще държи 51% от капитала. Задачата, поставена пред паравоенните, е да "охраняват производствената и транспортната инфраструктура на естествените монополи". Хайде, досетете се, как ще се охранява естественият монопол на "Транснефт" или "Газпром" у нас и в ЕС. Обектите за охрана ще се съгласуват с руското МВР и Федералната служба за безопасност. След като София чинно и благовъзпитано си мълчи по този, както и по всички други съществени международни и европейски въпроси, ни остава само да стискаме палци, дано някой се вслуша в предложението на Яп де Хоп Схефер НАТО да поеме охраната на големите енергийни инфраструктури. За съжаление обаче, Франция не бърза да се захване с подобна мисия. Защо пък България да не поиска подобна защита от Алианса?! При гласуването на законопроекта за бъдещите военни наемници на "Газпром" и "Транснефт" депутатът в руската Дума Генадий Гудков от групата на "Справедливая Россия" - "Родина" сравни законопроекта с "кутията на Пандора". Според него, драмата била, че след "Газпром" и "Транснефт" и други руски държавни фирми и монополи ще пискат създаването на свои частни войски. Както го е казал още Бенковски на Балкана: "А Русия, нека тя да заповяда". Ние сме "брадарушка" страна, известна със своето гостоприемство, както към брадърите така и към братушките. Нека заповядат! Иво Иванов