Днес е Денят на народните будители. Заслужава си да припомним защо е избран точно този ден. Разрухата след трите войни - Балканска, Междусъюзническа и Първата световна е пълна. Националната ценностна система е пред разпадане. И дедите ни започват да се вглеждат към най-светлите имена на духовното ни минало, към онези, които в трудни времена с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите. И какво по-естествено Денят на народните будители да бъде 1 ноември - Денят на светеца Иван Рилски, покровителят и закрилникът на България. На 13 декември 1922 г. прието допълнение към Закона за празниците, където пише "Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи..... Да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно културно възмогване и преуспяване... Редом до св. Иван Рилски и Паисий Хилендарски като народни будители сетне са поставени Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов. И списъкът май свършва дотук. През 1981 г. Политбюро на ЦК на БКП обяви 1 ноември за Ден на вестник "Работническо дело" и българската журналистика. Как иначе, кой друг можеше да бъде будител освен партията и нейния официоз? Кои са днес "онези заслужили българи", които могат с чиста съвест да кажат, че 1 ноември е и техен празник? Политиците? Че те са не будители, а успиватели - дундуркат народа с обещания и го  гъбаркат с миналото му. Политиците са и преброители - на гилзите по улиците и поръчковите убийства, на далаверите и на парите в личните си сметки. Учителите? Днес те са по улиците и се търсят подбудителите за стачката, но и в класните стаи са също преброители - на мизерните си заплати и на все по-намаляващия брой ученици. Хората от научния и културния фронт? Те пък броят вечно недостигащия им бюджет. Впрочем трябва ли да чакаме 1 ноември, та да ни буди някой?