Туризмът ни пак се обединява. Вчера два от големите съюзи в бранша – на туристическата индустрия, ръководен от Петя Славова, и на инвеститорите в туризма - на Ветко Арабаджиев, си подадоха ръка за съвместна дейност. Няма лошо. За любителите на статистиката обаче опитът за сближаване е четвърти поред от миналата година насам и втори за 2007-ма, ако проследим кои са участниците. А те, за добро или лошо, са си все същите. Което пък подсказва, че в туризма няма обединения, а има рокади. През пролетта на 2006 г. с претенции, че обединяват бранша, се появиха Националният борд по туризъм и Съюзът на българската туристическа индустрия (СБТИ). Само месеци след това и от двата мастодонта започна роене на несъгласни с техните ръководства. В началото на септември т.г. към съществуващите вече 40-ина браншови структури в страната се прибавиха още две – Национална конфедерация на туристическата индустрия начело с Георги Гергов и Съюз на инвеститорите в туризма. Първите изразиха убеденост, че с тях се поставя обединителното начало на всички организации от сектора. Вторите се оказаха по-скромни, но контрираха, че браншът е далече от обединение. Любопитното е, че гръбнак на конфедерацията е остатъчният Национален борд по туризъм и отцепилите се структури от СБТИ. Днес Съюзът на инвеститорите, който всъщност събра недоволните от Георги Гергов, пък демонстрира топла връзка с тези, които останаха лоялни на Славова. Всичко това удивително напомня партийните рокади по местните избори – все нови и нови формации от все същите хора. Разликата е, че избирателят все още е принуден да гласува на същото място. Докато туристът спокойно може да избере почивка в чужбина.