Борислав Цеков Народен представител в 39-ото НС „Евродепутат се щура немил-недраг по софийските коридори на властта...” Тази картинка описва засега значението, което българските институции отдават на своите представители в Европейския парламент. И ако в Страсбург и Брюксел пред тях са отворени практически всички врати, то тежките двери на министерства, кметства и ведомства у нас обикновено едва се открехват. Вероятно поради неразбирането, което цари у нас тук и там за мястото на членовете на Европейския парламент в националната политическа система. Българската какофония не съответства на европейския ред Яснотата за ролята на един избраник в Eвропарламента на национално ниво е важна поне по две причини. Първо, защото в тяхно лице българските интереси трябва да имат свои говорители в ЕС. А това не е възможно без тясно взаимодействие с органите на властта у нас. И второ, за да не се претоварва обществото с очаквания към тях, които нямат нищо общо с техните задачи. Като знаем, например, че масово по села и паланки нашите народни представители са заливани от въпроси и искания, които нямат нищо общо с техните функции (намиране на работа, ремонт на улици, бездомни кучета и пр.), вероятно същата какофония вече се пренася и върху евродепутатите. За разлика от началните фази на европейската интеграция, когато парламентарната асамблея е имала по-скоро декоративно значение, днес Европейският парламент има подчертано влияние върху политиките на ЕС. Макар че няма право да инициира европейско законодателство, това е институцията, която може да изменя или да налага вето върху почти две трети от актовете на Европейската комисия, а по останалите може да дава консултативно мнение. Особено важно е правомощието му да контролира разходването на бюджета на ЕС и да утвърждава или освобождава състава на Европейската комисия. На практика тенденцията за преодоляване на т.нар. демократичен дефицит в ЕС ще даде още по-голяма власт на Eвропарламента, особено след приемането на eвропейския договор. Нашите избраници не само не са пророци, но и не представляват институциите Дебело трябва да се подчертае обаче, че правомощията на евродепутатите са съсредоточени върху институциите на ЕС. Те имат право да изискват информация, да инициират изслушвания на представители на различните органи на ЕС, но нямат такива права в своите национални държави. Това е логично не само поради изискванията на договора за Европейския съюз, но и поради конституционния суверенитет на отделните държави, които имат различни политически системи. В този смисъл дейността на евродепутатите не може да дублира работата и правомощията на депутатите в българското Народно събрание. С други думи, ако един български народен представител има конституционно право да иска информация от даден български министър или шеф на агенция, то евродепутатът (български или не) няма такова гарантирано от собствения му статут право. По-скоро работата на евродепутатите с различните национални институции се базира на доброто взаимодействие и сътрудничество, а не на формално установени правомощия. Чии интереси защитават европейските депутати? Интересното е, че в Европа от години има полемика доколко европейските депутати трябва да бранят само своите национални гледни точки или преди всичко интересите на Европейския съюз. Политическата практика е разнородна. Но по-внимателният анализ на работата на Европарламента показва, че в близо 90% от случаите евродепутатите гласуват според идеологическата си разцветка. Защото въпрос на политическа култура, а и на далновидност е националните позиции да бъдат прокарвани чрез партийните фракции в Европейския парламент, а не само чрез квотата на дадена национална държава. В същото време има и отчетливи примери за отстояване на национални позиции, независимо от политическите групирания. Такива са гласуванията на италианските и испанските представители в защита на производителите на маслини; на британците и ирландците срещу хармонизацията на данъчното облагане и пр. Защо гласуваме за хора, които не стават и за домоуправители? Няма да се уморя да повтарям, че случайните партийни предпочитания и емоционалният протестен вот слагат твърде лош отпечатък върху облика на парламента. Защото когато в българското Народно събрание, благодарение на гласовете на лековерни или безотговорни гласоподаватели попадат хора, които нямат качества и за домоуправители, това профанизира парламентаризма. Целият въпрос е дали такива ще бъдат и евродепутатите ни. Убеден съм, че това зависи доколко сме граждани и доколко знаем какво да изискваме от тях. Защото работата на евродепутатите не е да оправят порутеното читалище в село Сусурлево, а да участват активно в изработването на европейските политики в Брюксел, и то от гледна точка на българските интереси. Затова тая крехка надежда, че поне тях ще преценяваме с по-друг аршин, а не с този, който напълни българското Народно събрание със семплата сивота на политическата посредственост.