2050 г. Пенсиониран вече репортер и внучето му минават пред сградата на правителството, където тече протестен митинг на тютюноработници. Държат се речи, веят се знамена, искат се оставки. Внучето пита: „Дядо, защо протестират тези хора?“ „Ами, пак се продава „Булгартабак“, дядовото“, бил отговорът. Това е анекдот, но същото дежа ву витае във въздуха след думите на министър Петър Димитров, че управляващите отново стартират продажбата на държавния монополист. И пак след поредните избори. Намерението да се търси стратегически инвеститор пък означава, че процесът ще се проточи поне още година. Което ще рече, че ДПС е победило в своите задкулисни игри. Тази партия провали и предишния опит за сделка, защото не хареса „Бритиш Американ Табако“, а през юни т.г. блокира възможността за бърза продажба на дружеството през фондовата борса. Сега пак ще обвърже продажбата с абсурдни социални искания и пак ще я провали. Друг е въпросът, че сме в края на 2007-ма, а не в началото на 2005-а година. Стратегическите инвеститори отдавна си накупиха фабрики в съседните нам държави и сега не дават пет пари за „Булгартабак“. Проточи ли се във времето новата процедура, догодина я продажба, я друго правителство. И всичко започва от а и бе. Малко абсурдно е токът, водата, дори болниците да са приватизирани, а производството на цигари да е държавно. В Европа такава държава няма. Явно пъпът на ДПС не е хвърлен в Европа, а отвъд Босфора.