Какви езици трябва да говорите, ако искате да влияете на света

Ако вие пишете или говорите на английски, светът ще ви чуе. Ако пишете или говорите на тамилски или на португалски, ще бъде по-трудно да ви обърнат внимание.

Нов метод за картографиране на движещите се по света информационни потоци позволява да се изясни кои езици ще ви помогнат да разпространите идеите си колкото се може повече. Любопитното в това отношение е, че испанският език е по-полезен от китайския.

"Моето изследване започна с разговор за една непреведена книга", разказва служителят от "Майкрософт" Шахар Ронен, чиято магистърска дисертация в Масачузетския технологичен институт (МТИ) послужи като основа за метода. Ронен е роден в Израел и владее английски и иврит. Веднъж той каза на научния си ръководител Сезар Идалго (също двуезичен с испански и английски) за книга на иврит, която още не е била преведена на английски. "Аз можех да прокарам някакъв мост между културите, защото знам два езика", обяснява Ронен. След това му хрумнала идеята за карта, чрез която може да се разбере как многоезичните хора от цял свят да разменят информация и идеи.

В крайна сметка Ронен и съавторите му от МИТ, Харвард, Северо-Източния университет и Университета Екс-Марсел описаха три глобални мрежи след анализ на Туитър, Уикипедия и на книжни преводи.

Мрежата на книжните преводи показва колко са книгите, преведени на чужд език. Примерно, книга излязла на иврит и преведена на английски и немски ще бъде представена върху схемата със стрелки от ивритското кръгче към английски и немски езици. Мрежата включва данни за 2,2 млн. преводи на отпечатани книги, излязли на повече от 1000 езика. Както и при другите мрежи, дебелината на стрелките показва количеството на връзки между кръгчетата.

За туитърската мрежа изследователите са анализирали 550 млн. съобщения на 73 езици от 17 млн. ползватели. Тази мрежа предполага, че кръгчетата се съединяват, ако ползвателят пише на два езика – да речем на хинди и английски.

За Уикипедия пък бе анализирана извадка от статии от няколко езика (максимум пет).

И в трите мрежи английският език изглежда като основният кръг с най-много брой връзки, твърдят изследователите на сайта Proceedings of the National Academy of Sciences. Но мрежите разкриват и наличие на редица "междинни центъра" като френски, немски и руски, изпълняващи същите задачи в по-малък мащаб.

Напротив, някои езици с голям брой носители като китайският, хинди и арабският изглеждат относително обособени. Това означава, че мислите на тези езици стават по-рядко известни на чужда езикова публика.

И в същото време холандският език, на който говорят не повече от 27 млн. души, е непропорционално значим в сравнение със същия този арабски език, който е пръв или втори език за цели 530 млн. души. Просто холандците знаят много езици и активно използват интернет.

Понякога мрежите ни известяват за и без това широко известни факти. Не е новост, че ако искате да бъдете чути, трябва да ползвате английския език. Но понякога мрежите показват, че носителите на най-различни езици понякога се оказват косвено свързани чрез междинните центрове – големи или малки. В Туитър изказана на филипински идея теоретично може да стигне до корейскоезичните ползватели чрез малайзийския език, а най-вероятният път от турския към езика малаялам (на който в Индия говорят 35 млн. души) минава през английския.

Авторите подчертават, че проучваните от тях ползватели са елити – грамотни и ползващи интернет за разлика от по-голямата част от хората на Земята. Съответно те не могат да представляват всички носителите на езиците. Но "елитите на глобалните езици имат непропорционално обем власт и отговорност. Именно те влияят скрито върху това как различните култури се възприемат една друга, дори когато не си поставят специално такава цел", обяснява Идалго. Когато миналото лято се разгоря конфликтът в Украйна, хората по света научаваха за него от текстове, написани на английски и след това преведени на други езици. Следователно, според Идалго, "всяка скрита пристрастност на англоезичната преса, всяко нейно отклонение се отразява върху информацията за конфликта, използвана от носителите на други езици" .

Тези мрежи показват също какво трябва да правят държавите и езиковите общности, за да увеличат своето международно значение. "Ако искам моят национален език да играе по-важна роля, трябва да влагам средства в преводи и да поощрявам хората да туитват на националния език, казва Ронен. От друга страна, ако искам нашите идеи да се разпространяват колкото се може повече, ще ни е нужен втори език, който да е свързан с другите езици".

За хора от неанглоезичните народи изборът на английски като втори или трети език изглежда напълно закономерен. Англоговорящите обаче е редно да предпочетат испанския пред китайския – поне ако искат да разпространяват идеите си в писмен вид.

Проблемът с установяването на статута на езиците е "много сложен и е трудно той да бъде разглеждан, опирайки се на точните данни", твърди Марк Дейвис, президент и съосновател на базираната в калифорнийския град Маунтин Вью компания Unicode Consortium, специализирана в кодирането на символи и за компютри и мобилни устройства. Все пак той намира този подход за интересен и полезен.

Взаимодействието между културите се извършва и при устно общуване, добавя Уилям Ривърс, изпълнителен директор на Обединения национален комитет по езиците в Гарет Парк, щата Мериленд. Точните данни за общуването, да речем, по пазарите на Маракеш, където хората говорят помежду си на арабски, хасания, (марокански диалект на арабския), френски, шилхски и някои други езици, е невъзможно да се получат, макар те да са важни в този контекст.

Освен това, по думите му, "доколкото интернет става все по-достъпен за все повече хора по света, ползвателите започват да общуват в мрежата на своите езици". Занапред те ще се учат да установяват връзка с други езици и да разпространяват своите идеи. /БГНЕС

-----------------

Майкъл Ерард, списание "Сайънс".

Станете почитател на Класа