Специалният кореспондент на "Комсомолская правда" Дария Асламова посети София и с тъга се убеди, че местният елит е предал вековните връзки с Русия. Разбира се съвсем не всички българи са готови да забравят старата дружба. Ето част от мислите й:
Мразя погребенията, но всеки път, когато дойда в България, попадам на поредния „помен". Преди четиринадесет години България се сбогува с атомната електроцентрала "Козлодуй", построена от съветски ядрени учени. По настояване на Европейския съюз четири работещи напълно безопасно реактора бяха спрени (останалите два ще бъдат затворени до 2020 г.) за да се скъса с "позорното" съветско минало. Професионалистите мрачно прогнозираха загуба на енергийната независимост на България и не сгрешиха. Но новият елит, завърнал се от американски и европейски университети, ликуваше: Това е демокрацията! В света има много ядрени учени. Например - Япония с красивата си станция "Фукушима". Всеки може да ни изгради реактори почти безплатно от любов към демокрацията. Само да не са руснаци. Основното нещо е, че сега България с равни права ще влезе в приятелското семейство на европейските държави и веднага ще забогатее. За Русия говореха, както за болен, някога богат, но разорен дядо, комуто семейството дължи всичко. Но по-добре да бъде отписан този морален дълг и да се влезе в новото бъдеще леко, с чисти очи.
Вторият "помен" също премина без никакви проблеми. Беше закрит руският проект за петролопровод "Бургас-Александруполис". Няколко демонстрации на еколози и всичко свърши.
Третият "мъртвец" - новата атомна електроцентрала "Белене" – бе погребан с голям скандал. Много речи, сълзи, ракия, съжаления и мили думи за "ненавременно починалия." "Погребението" се оказа изключително скъпо. България е платила един и половина милиарда лева (750,0 милиона евро) за подготовката на площадката на централата. Плюс това Русия съди България в Международна арбитражен за отказа от строителство. Причината за отказа? Сърдито обаждане от Вашингтон. В България, чуждите посланици не ги викат "на килимчето", а обикновено премиерите тичат да се съветват в американското посолство, където са "на повикване".
Четвъртото "погребение" (замразяванета на "Южен поток") ме накара да чувствам не гняв (запозната съм с историческото българско предателство), а умора и презрение - не само към продажния елит, но и към безволевия народ, позволил на този елит да управлява, дори в негов ущърб. България – това е гробище на православното братство.
България е най-бедната и нещастна страна на Европейския съюз. От население десет милиона, след встъпването в ЕС останаха седем (един милион умират и два милиона млади, активни и образовани са избягали от страната). Демографският спад компенсират циганите, които се размножават с феерична бързина (именно на тях се падат по-голямата част от социалните помощи. Всяка циганка, родила пет или шест деца, получава добра помощ като самотна майка. Това е строго следено от Брюксел. В същото време гладните български майки не трогват никого. Либералната демокрация се интересува само от проблемите на малцинствата, с помощта на които можете да държите под контрол мнозинството.)
Православна София – това са две или три блестящи улици с ресторанти и църкви. Зад ъгъла - мрачни сгради с разрушени фасади и счупени прозорци, слепи фенери, съмнителни мургави мъже в спортни панталони и
дрипави якета, жени с посивяла коса с празни очи, движещи се без цел, инвалиди с бастуни, просяци с чашки за милостиня, просещи деца-циганчета. С една дума, страна от третия свят.
Има и модни места. "Ресторанти за колонизаторите." Така аз наричам националните развлекателни заведения в цяла Източна Европа, ценово недостъпни за местното население. Там гуляят румени девойки в шалове и бродерии, яки младежи вадят горещи краваи от фурната и пеят туземни песни за чуждестранни делегации от "истинската Европа", пристигнали за поредния симпозиум за насърчаване на демокрацията и правата на човека.
Местните елити в Източна Европа са не повече от десет процента. Това са модерни, самоуверени хора, каращи "Мерцедес" и "Бентли". Хранят се за сметка на американските и европейските НПО (неправителствени организации). Усърдно изпълняват своята задача - да се обясни на местното население, защо в страната заедно с демокрацията дойде и катастрофално обедняване. И пламенно мразят Русия.
„Откъде започна всичко? От Освобождението на България от османско иго от руските войски, когато у българската върхушка възникна комплекс: ние не сме се освободили, а нас ни освободиха - размишлява журналистката и издател Светлана Шаренкова. – Русия изпълни великата православна мисия. По думите на академик Лихачов: България ни даде писменост и православие, а Русия й върна свободата. Русия -освободителката напълно естествено е считала, че новата, свободна България ще влезе в нейната сфера на влияние, но комплексираният елит решил да поддържа баланс, като поддържа връзки едновременно с Германия и Русия. Ние знаем как се разви това: и в двете световни войни България воюва срещу Русия. И сега, в тази нова световна студена война България отново се оказа в лагера на врага - в НАТО срещу Русия. Сега, след влизането в Европейския съюз, България не е повече суверенна държава, отколкото в дните на Варшавския договор. Но тогава метрополията се грижеше за нас, и стандарта на живот бе много висок. Ние бяхме толкова уважавани, че тук нямаше дори съветска военна база. Как може да не се доверим на братя?! Нашите тогавашни лидери защитаваха идеите си пред Москва. А сегашните макар все още да не знаят какво ще реши Брюксел, но за всеки случай, вече изпълняват. Те предполагат какво Брюксел може да хареса и се стараят да угодят. Това е ужасно обидно! "
Съвременния български политически елит е сборище на подлеци. Именно България осигури въздушен коридор на НАТО за бомбардирането на Сърбия, на православните си съседи. България също така настоя военна база на НАТО, насочена срещу Русия, да бъде разположена на нейна територия. Настоящият президент Росен Плевнелиев нарече Русия "националистическа и агресивна държава." Аз не съм дипломат и не съм длъжна да се съобразявам с правилата на етикета. Този човек, който обича да си прави селфита с генералния секретар на НАТО, заслужава шамар от името на двеста хиляди мъртви руски войници, благодарение на които България живее, диша, съществува. На българите е достатъчно просто да погледнат кюрдите, за да разберат каква щеше да е съдбата им, без благородната намеса на Русия. Служебният български министър на отбраната Велизар Шаламанов наскоро разработи отбранителната стратегия на България, в които за основна опасност е обявена Русия! Всички руски воини, загинали край Плевен през 1877-1878, трябва да се обърнат в гроба!
В България, в продължение на 20 години е на мода за всички злини да се обвинява СССР. Легендата на българската журналистика Валери Найденов,
прекарал шест години като кореспондент в Москва, обича да говори за това как Русия е предала България. (Забавно е, че всичките ни спорове са в един и същи стил: Аз задавам въпроси на руски, Найденов отговаря на английски, като че е забравил руския) Българите гледат на Съветския съюз като велика богата страна, внезапно захвърлила малка България. Когато напомням, че Съветският съюз изгуби първата Студена война (сега в разгар е втората Студена) заради вътрешно предателство: страната бе в руини, четири милиона души са починали от глад и болести, както и няколко милиона повече не са родени - български интелектуалци само подхвърлят "Ние сами си варихме сапун и ракия в казани!" - викат те. В отговор аз им казвам "Вие имахте какво да сготвите! А на мен баба ми изпращаше от Казахстан в Москва разтопено масло, защото реално нямаше какво да се яде! Вие поне си имахте помощни стопанства "!
Това няма значение. Вие, руснаците, сте голями, а ние, българите - малки. И точка. Като каза един местен историк: "Всички българи са русофили, когато седят на богата маса с руски хайвер и водка. Но стига Русия да отслабне, първата, която ще й забие нож в гърба, е България. "
Последният, най-болезнен нож, българите забиха в гърба на самите българи. Така да пропуснат "Южен поток"... Русия просто уморено трепна от неловкостта на "братушките." Но всичко по реда си.
"Русия още в Съветския съюз през 1986 г. постави началото на тръбата от България към Турция по суша, - казва бившият министър на енергетиката Румен Овчаров. - Но през 1996 г. стана ясно, че транзитът трябва да се увеличи. Преговори се провеждаха и с непредсказуемата България, и с Турция, където е рязко се увеличи търсенето на газ. Когато преговорите с България достигнаха до задънена улица, търпението на Русия се изчерпа: ние ще строим през морето. През 1998 г. всички български експерти в един глас твърдяха, че Русия никога няма да построи "Син поток" за Турция по дъното на Черно море. Това не е възможно: дълбочина две хиляди метра, корозивни среди. И Газпром няма къде да отидат. Ще дойдат и ще ни се поклонят доземи. Въпреки това, след три години "Син поток" бе построен. Теоретично е построен за същите пари, които България щеше да получи за транзит. "
"Син поток" можеше да мине през нас, - казва журналистът Светлана Шаренкова. - Ако тръбата бе минала през България за Турция и Сърбия, през 1999 на Балканите война можеше и да няма. Кой би рискувал да бомбардира тръба?! Всички големи инфраструктурни проекти са гаранция за безопасност. Бях свидетел на събитието, когато в България през 1995 г. дойде главата на Газпром Вяхирев за подписването на договора за "Син поток". А на следващия ден трябваше да пристигне Черномирдин с 15 министри да подпишат редица важни споразумения. Така че представете си: Хотел "Шератон", посланици в мундири, златни писалки, всичко е готово. Идва българският енергиен министър, побледнял и разстроен. Българският премиер Жан Виденов (който е възпитаник на Московския ГИМО, прекрасно говори на руски) е отменил споразумението в последната минута. Вяхирев целият почервеня и каза: "Свържете ме с Черномирдин!" И след това извика директно в телефона, "Виктор Степанович! Утре не идвай в България! Тук ни третират унизително! " Цяла нощ куриери тичаха между "Шератон " и правителството. Вяхирев на сутринта се срещна с Жан Виденов и твърдо каза, "Ще ви заобиколя при всички случаи! Имам четири начина да ви заобиколя! " И Русия ни заобиколи. А премиерът Виденов така си остана съветски възпитаник с дълбоки комплекси. Когато в младостта си учите в голяма страна, или я обиквате - като мен, или се комплексирате.
Видях със собствените си очи, как България загуби историческа възможност. "
Историята е щедра. Тя винаги предоставя няколко възможности. Но и следващия си шанс България също пропусна.

-------------------------

Даря Асламова, в.Комсомольская правда,
Превод: Ш.Меламед