Почти целият свят е вперил поглед към действията срещу небивалата с жестокостта си групировка "Ислямска държава" (ИД).
Сега, когато водената от САЩ международна коалиция води срещу ИД ожесточена борба, най-важният въпрос е: какво следва? Каква е следващата политическа стъпка след елиминирането на ИД, като знаем, че военните действия се използват за постигането на определени политически цели?
Без значение на това колко точно са бойците на ИД, които според различни разузнавателни доклади наброяват между 20 000 и 50 000, дори до 100 000 души, групировката остава на ниво екстремисти. Това означава, че нейното елиминиране или ограничаване не е толкова трудна работа - с участието на Великобритания суперсилите в над 60-членната коалиция срещу ИД вече стават три.
Не трябва да се забравя и че ИД няма нито организирана армия, нито суверенна държава. Това е въоръжена групировка, която се възползва от състоянието на анархия и беззаконие в Ирак и Сирия, а нейното разрастване без съмнение е плод от нерешителността на Америка. Американският курс на действие срещу ИД и бързото решение за атакуване на бази в Сирия и Ирак оправдава поставянето на следните въпроси: Защо сега? Каква е крайната цел? Какво следва? Кога ще бъде предприето следващото действие и как?
Ако не бъде доказано нещо различно, тероризмът или ИД се оказва единствената цел на Америка в Сирия и Ирак. Нито употребата на химически оръжия в Дамаск, нито огромното страдание на сирийците и иракчаните не предизвикаха действия от страна на САЩ и Запада, за да променят положението. ИД обаче е сериозна заплаха и да се действа сега е по-добре, отколкото никога.
Това че САЩ решиха да нападнат едва сега, показва, че Вашингтон все още действа, надявайки се на реакции, а не на подход, базиран на действия. В Сирия не се взима предвид, че ИД е естествено продължение на липсата на действие в хода на 4-годишната сирийска война. Изглежда формулата за причина и следствие се разбира погрешно.
Освен това няма особена разлика между начина, по който Америка води борбата си срещу "Ал-Кайда" в Ирак през 2007 г., и начина, по който сега воюва срещу ИД в Сирия и Ирак. През 2007 г. съюзът на иракските сунитски племена "Сахауат" поведе война и победи иракския клон на "Ал-Кайда" с помощта на иракската и американската армия. Кулминацията беше убийството на лидера на групировката Абу Мусаб Ал-Заркауи. Ликвидирането на клона на "Ал-Кайда", чийто лидер беше Ал-Заркауи, не помогна за възстановяването на мира и стабилността в Ирак. Този клон дори не бе напълно премахнат, а само ограничен, а ИД е някогашно разклонение на "Ал-Кайда" в Ирак.
Същата политика Америка и други членове на коалицията водят сега в борбата срещу ИД. Оръжията се дават на иракските бойци от кюрдската пешмерга и на арабските сунити, които ще провеждат сухопътните операции срещу ИД. Изтребителите на коалицията ще охраняват по въздух сухопътните войски.
Тези действия без съмнение ще елиминират и отслабят силите на ИД, но няма да гарантират възстановяването на сигурността в Сирия и Ирак. В двете държави ще се появят още радикални групировки, а самата ИД може да се трансформира в друга организации.
Какво е борбата срещу ИД - средство за достигане на изход или изход сам по себе си? Не се знае. Борбата срещу ИД, поне до сега, не е част от всеобхватното решение за сирийската криза. Не се говори за конкретната роля на Свободната сирийска армия (ССА) в цялата ситуация, макар че ССА показва желание за активно участие във войната.
Няма ясен отговор за съдбата на режима на сирийския президент Башар Асад, чието желание за участие в коалицията срещу ИД бе отхвърлено от Вашингтон. Не е ясно как точно Вашингтон приема Асад. В речта си за въздушните удари в Сирия американският президент Барак Обама постави Асад на едно ниво с ИД. Асад обаче все още не е издал команда за нападение срещу изтребителите на коалицията.
Сирия е ключът към стабилността и сигурността на целия регион. Първата стъпка към елиминирането на ИД и останалите радикални групировки в бъдеще се крие преди всичко в намирането на цялостно решение на сирийската война. Решението на Вашингтон да започне от Сирия и отказът му за сътрудничество с Асад в борбата срещу ИД показва, че има някакъв план за бъдещи действия в Сирия.
Въпросът сега е: още колко хора трябва да умрат или да бъдат принудени да изоставят домовете си, за да влезе в действие този план?
По „Ал Арабия"
