При избора си как да гласуват на референдума в четвъртък шотландците ще се питат дали тяхната страна ще стане по-просперираща в случай на независимост, или прекъсването на връзките с Лондон носи прекалени икономически рискове.

Както поддръжниците, така и противниците на отделянето на северния британски регион, чиято икономическа сила се равнява на тази на Финландия или Ирландия, от месеци правят всичко възможно, за да ги убедят в своята гледна точка.

Според националистите, обединени около шотландския премиер Алекс Салмънд, независима Шотландия ще може да определя сама данъците си, да насочва икономиката си и да управлява петролните приходи, след като се освободи от опеката на Лондон.

Освен това Шотландия би могла, според националистите, да води политика на преразпределяне на приходите в по-голямо съзвучие със социално ориентираното шотландско мислене, което традиционно е по-ляво от средното за британците. Тя ще може да запази и социалната система за здравно осигуряване, която е заплашена от "настъпващата приватизация" от Лондон. Накратко, според тях петте милиона шотландци са най-способни да ръководят собствените си работи.

Но поддръжниците на съюза, подкрепяни от трите основни британски парламентарни партии (консерваторите, либералдемократите и лейбъристите) изтъкват значителните щети, които би понесла шотландската икономика, лишена от подкрепата на Лондон.

Те изтъкват достойнствата на един митнически, финансов и валутен съюз между Шотландия и южните й съседки, който е продължил над 300 години и й е позволил да изиграе козовете си на световния пазар. Те предупреждават за неизвестните при едно авантюристично гласуване за независимост, включително за 270-те хиляди шотландски работни места, свързани пряко с икономиката в останалата част на Обединеното кралство.

Поддръжници и противници на отделянето от Великобритания са съгласни поне за едно: в случай на победа на националистите на референдума на 18 септември ще започне голям пазарлък между Лондон и Единбург, за да се договорят условията по раздялата. Официалното обявяване на независимостта е предвидено едва за 24 март 2016 година.

"Това ще даде на политиците и юристите 18 месеца, за да изработят план за разделяне на благата и дълговете", обобщава Джеймс Найтли от изследователската група Ай Ен Джи.

Според този икономист "основните теми за преговори ще засягат използването на лирата стерлинга, разделението на държавния дълг и на петролните находища".

Безпокойство в Сити

Въпросът за валутата, макар и технически, беше в центъра на дебатите, и дори стана от основно значение в телевизионните сблъсъци между Салмънд и говорителя на противниците на независимостта, бившия британски министър на финансите Алистър Дарлинг.

Националистите биха искали в случай на обявяване на независимостта да сключат валутен съюз с Лондон под егидата на "Банк ъф Ингланд" като залог за запазване на приемствеността, която е важна за бизнеса.

Но поддръжниците на съюза са против, а без тяхното съгласие новите шотландски власти ще се окажат лишени от подкрепата на "Банк ъф Ингланд" като последен вариант за кредитиране. В този случай те ще бъдат принудени да намерят най-малко 20 милиарда лири (25 милиарда евро), за да създадат резервни фондове, е изчислил управителят на "Банк ъф Ингланд".

Салмънд от своя страна предупреди, че Шотландия няма да изплати на Лондон своята част от британския държавен дълг, ако й се откаже валутен съюз.

Включвайки се в дебатите, носителят на Нобелова награда по икономика Пол Кругман предупреди шотландските националисти, че независимостта, комбинирана със запазването на лирата, на което те се надяват, ще открие пътя към "катастрофа".

"Вие мислите, че Шотландия може да стане една нова Канада, но има най-малко същата вероятност да стане нова Испания, но без слънцето", заяви той.

Само че Шотландия ще получи без никакво съмнение по-голямата част от британските петролни приходи, тъй като находищата в Северно море са предимно на нейна територия.

Някои националисти мечтаят да видят как техният регион става една нова Норвегия, демокрация с хазна, пълна благодарение на "черното злато". От своя страна поддръжниците на съюза предупреждават, че е рисковано да се базира бюджетът на една страна на толкова непостоянен ресурс.

Докато двата лагера са рамо до рамо в социологическите проучвания, лондонското Сити беше обхванато от безпокойство пред несигурността, до която ще се стигне, ако шотландците изберат независимостта. Големите банки "Лойдс" и "Кралската банка на Шотландия" заплашиха да преместят центровете си от Шотландия в Англия, в случай че бъде обявена независимост.

Ако изглежда, че кампанията за запазване на съюза печели обществена подкрепа през последните дни, "това е без съмнение по-скоро в резултат на тези финансови новини", отколкото на политическата кампания, смята Марк Дифли, директор на института за проучване на общественото мнение "Ипсос мори".
"Файненшъл таймс": Дори да се запази, съюзът ще бъде по-крехък от всякога

Политическата стабилност е нещото, което задържа Великобритания встрани от събитията в Европа през 20 век. Всички други големи страни изпитаха на собствен гръб диктатури, поражения, граждански войни, тирания. Великобритания остана свободна, стабилна, демократична и неподатлива на фанатизъм, пише Гидиън Рахман в статия за в. "Файненшъл таймс", озаглавена "Моментът е много неподходящ за отделяне от Великобритания".

Ако Обединеното кралство се разпадне, стабилността ще бъде разклатена. Не че очаквам да избухне гражданска война, но не мисля, че развод между Шотландия и Англия може да бъде лесен или приятелски, отбелязва авторът. Ще има спорове за валутата, за дълга, за петрола. Дори в добри времена бих се притеснявал как ще се отрази разпадането на Обединеното кралство. Но настоящата международна среда е най-суровата от десетилетия, пише авторът.

Сепаратистите, окичени с Андреевския кръст, кипят от енергия и ентусиазъм и са навсякъде. Разхождайки се през уикенда из Единбург, срещнах повече американски туристи, отколкото активисти в подкрепа на 307-годишния съюз с Англия, пише Филип Стивънс в статия за в. "Файненшъл таймс", озаглавена "Звучен национализъм побеждава срамежливия унионизъм в Шотландия".

Няма нищо неправилно в това да посочим негативните страни на отделянето по същия начин, както националистите говорят за независима Шотландия като страна, от която тече мед и масло, свободна не само от английско потисничество, но и от установения начин на управление на икономиката. Това, което липсва, е липса на оптимизъм - трябва да се обясни как партньорството със съседите им на острова ще позволи на шотландците да им се чуе гласът отвъд тесните географски граници, отбелязва Стивънс.

Британците ще почувстват странно усещане в петъчната сутрин. Съюзът ще бъде спасен - или поне така сондажите посочват - но въпреки това ще изглежда по-крехък от когато и да било, пише Джанан Ганеш в друга статия във "Файненшъл таймс". Дори унионистката страна обаче прие реалността, че шотландците са различни.

Дейвид Камерън отсъстваше през по-голямата част от кампанията, защото е с неправилен акцент (английски) и принадлежи към грешната партия (Консервативната). Проблемът ще се влоши. Не само че съюзът бе разклатен от референдума, но той ще продължи да се разхлабва и на другия ден. Всички големи партии в Уестминстър обещаха да делегират повече пълномощия на Единбург и то започвайки почти веднага, посочва Ганеш.

Присмиваме се на французите за техните пет опита за република, но това е конституционна импровизация в най-небрежния възможен вид. Обещания за промени в управлението на Обединеното кралство се раздават насам-натам като стръв от хора, които правят последен отчаян опит.

Наказанието ще дойде, когато им се наложи да ги изпълнят. На всичкото отгоре на Шотландия бе предложено сама да определя данъчните ставки и социалните си помощи. Това означава автономия за всичко, освен в областта на външните работи и отбраната, отбелязва авторът.

По БТА