Откакто Израел едностранно се изтегли от ивицата Газа през 2005 г., израелците често казват, че дори Израел да е напуснал Газа, Газа никога не е напускала Израел. Това ми бе напомнено, когато Израелските сили за отбрана израелската армия - бел.ред. предприемат нова сухопътна операция, за да спрат изстрелването на ракети към Израел. Десет дни преди намесата Хамас и други палестински въоръжени групировки изстреляха около 1400 ракети по територията на страната, което изпрати милиони израелци в бомбоубежищата. Израел опита да спре ракетите с въздушни удари, но Хамас продължи с огъня и отхвърли египетското предложение за примирие. Така пред Израел не останаха много други варианти, освен сухопътна операция.

Политическите лидери в Израел очевидно не бяха склонни да пращат сухопътни войски. Те щяха да предпочетат постигане на обявената цел - дълго и устойчиво примирие - използвайки само въздушни удари. Със системата за противоракетна отбрана "Железен купол", която отбелязва изумителен резултат от около 90 процента, те можеха да си позволят да дадат шанс на продължителните въздушни удари по цели да проправят път за примирие с посредничество. Правителството бе обвинено от някои среди в Израел в колебливост, но продължи да гледа трезво на предизвикателството.

Ивицата Газа е гъсто населена зона с 1,7-милионно население, живеещо на 225 квадратни мили. Тя е силно милитаризирана, с хиляди ракети, производствени мощности и складове - някои от които предоставени от Иран. Хамас нарочно държи военните си съоръжения сред цивилните обекти, което допълнително влошава нещата.

Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) съвсем наскоро съобщи, че са открити 20 ракети в едно от училищата в Газа, както и заплетена мрежа от подземни тунели и бункери под градските зони. Израел не търсеше тази конфронтация, нито желае да бъде въвлечен в Газа, докато е изправен пред други стратегически предизвикателства в нестабилна, враждебна среда и с деликатна репутация на регионално и международно ниво.

Защо Израел влезе в крайна сметка? Защото въздушните удари се оказаха недостатъчни да притиснат Хамас да склони и да се придържа към трайно примирие. За да бъде подтикнат Хамас да постъпи така, е нужно значително понижаване на военния й капацитет. Това е повече, отколкото може да се постигне от въздуха.

По преценки на Израел палестинските въоръжени фракции са загубили до момента половината от ракетите си, но все още притежават няколко хиляди. Не по-малко смъртоносна е заплахата от мрежата от тунели на Хамас, прокопана от ивицата Газа към израелска територия с цел детониране на експлозиви под израелски градове или нахлуване в тях, за да бъдат отвлечени и убити граждани.

През юни 2006 г. Хамас използва такъв тунел, за да отвлече израелския войник Гилад Шалит, за когото Израел в последствие размени над 1000 палестински затворници. Хамас също така опита да използва тунели в сегашните сражения - големи групи от тежко въоръжени бойци неколкократно се появиха от тунели близо до израелски села и опитаха да ги нападнат. Те бяха убити или отблъснати, но в редки случаи успяха да убият израелски войници.

Само ботуш на земята може да се справи ефективно с остатъка от военния капацитет. Въпреки ефективността на израелските отбранителни сили обаче настоящата сухопътна операция няма за цел да унищожи Хамас. Това ще изисква превземане на ивицата Газа за дълъг период, а веднъж щом военната инфраструктура в Газа бъде бъде разрушена, ще е необходима крайно проблематична стратегия за изход. Дори Хамас да е "унищожен", Израел може да се сблъска с анархия в Газа, подобна на Сомалия - с множество въоръжени фракции и без ясен адресат за налагане на примирие.

Следователно израелската сухопътна операция е ограничена до разрушаване на пускови установки и тунели, които се превърнаха в голяма заплаха за Израел. Поради липсата на технология, която да позволи идентифицирането на подземен тунел отдалеч, Израел трябва да разчита на разузнаване, добри отбранителни способности и претърсвания на място, за да се изправи срещу тази заплаха. Голям брой тунели бяха открити и разрушени през последните няколко години. Близо 20 от тях бяха разрушени по време на настоящата операция. Тяхното съвършенство хвърля известна светлина върху финансовите приоритети на Хамас в управлението на икономически разбитата ивица Газа. Най-големият тунел, например, бе над 20 метра дълбок и се простираше над километър и половина. За направата му са използвани стотици тонове бетон и цимент.

На сухопътната операция може да й трябва известно време да изпълни оперативните и стратегическите си цели. Хамас започна тези боеве в опит да се измъкне от безпрецедентен политически и финансов банкрут. Исканията на групировката за прекратяване на огъня са насочени към икономически и политически печалби - отваряне на граници, обезпечаване на заплатите на държавните служители (много от които са част от силите за сигурност) и пускане на свобода на затворници.

Целта на тези компенсации е Хамас да заздрави хватката си над Газа. Обратно на това, Израел цели да възстанови възпирането, като отказва да даде на Хамас награди за насилие. Традиционната посредническа роля на Египет се сблъска с противопоставяне от страна на Хамас. Групировката е съвсем наясно, че правителството на Абдел Фатах ас Сиси гледа на Хамас - палестинския клон на "Мюсюлмански братя" - като на враг.

Тази нежелана криза заставя Израел да направи трудни избори между непривлекателни опции. От друга страна, тя предлага и някои потенциални възможности. Отслабването на Хамас може в крайна сметка да доведе до прекратяване на огъня, което да предотврати повторна милитаризация на ивицата Газа, като Египет действително запечата границата си с територията. Такова отслабване може и да откаже Хамас от използване на насилие. Такъв развой на събитията може да допринесе за отваряне на границата на Газа за хуманитарна помощ и помощ за икономическо развитие, отпусната от Палестинската автономна власт в полза на хората от ивицата Газа, а не на Хамас.

Газа обаче е показвала в миналото съпротива към най-добрите сценарии. Дори сегашната операция да не нанесе решителен удар на Хамас, в това тресавище дори дълго затишие между поредните два кръга боеве ще бъде благословен отдих.

Още по темата: Цинична игра с броя на жертвите в Газа

Хамас не се свени от никакви манипулации със статистиката, за да увеличи броя на цивилните жертви в Газа, пише германският вестник "Велт" в днешния си водещ материал под заглавие "Циничната война с броя на жертвите в Газа".

В информационните публикации, когато се посочва броят на жертвите на сегашната израелска офанзива в Газа, обикновено се цитира като източник ООН, пише изданието. Данните на световната организация обаче идват от министерството на здравеопазването на Газа, което е под контрола на ислямистката групировка Хама".

"За страданията на цивилното население в Газа не е от значение дали са загинали 560 или 580 души, защото кадрите на човешки тела в развалините на квартал Шеджая говорят сами за себе си. Тъкмо затова израелската армия не публикува собствени данни за жертвите", пише "Велт".

Властите в Газа обаче броят като цивилни жертви и бойци на Хамас, които не са облечени с камуфлажно облекло, а в инструкциите на вътрешното министерство на ислямистката организация се заръчва в социалните мрежи за жертвите да се говори само като за "невинни граждани".

Прави впечатление освен това, че при предишни израелски офанзиви в Газа броят на смъртните случаи по естествени причини спада драстично, отбелязва още "Велт". Ако някой палестинец бъде осъден на смърт по бързата процедура заради сътрудничество с Израел, той също бива вписван в статистиката на жертвите.

Семействата на загиналите не се противопоставят на тези манипулации или от страх, или защото нямат против да получат малко популярност, или защото се надяват на спешно необходими финансови помощи.

"Дори опитът да се съпостави броят на жертвите с възрастовата пирамида и съотношението между половете в Газа е осъден на провал", пише още "Велт". Ако сред починалите има очевидно повече млади мъже, отколкото жени, това може да се тълкува като признак, че мъжете са били бойци на Хамас, смята германското издание. В тази война отново ще има различни данни за жертвите, заключава публикацията и подчертава, че трябва да се обърне внимание на методите на Хамас.

БТА