Никой друг световен лидер не се среща по-често с китайското ръководство от канцлера Меркел. Тази събота тя тръгна на поредната си официална визита в Китай. В дневния ред този път е и т.нар. партньорство за иновации.
Германия цени високо Китай като бизнес-партньор. И има защо - Китай е третият по големина търговски партньор на Германия след Франция и Холандия, а стокообменът между двете страни надвишава два пъти този между Германия и Русия. Затова никой не се учудва, че Ангела Меркел води със себе си и голяма група от предприемачи - в Пекин ще бъдат подписани редица двустранни договори.
Според някои икономисти в обозримо бъдеще Китай ще стане най-големият търговски партньор на Германия. В канцлерството се отнасят предпазливо към подобни прогнози, но в същото време германски правителствени експерти не без завист отбелязват темповете на икономическо развитие на Китай и се позовават на разчетите на Световната банка, че още през тази година Китай ще стане водеща икономическа сила - ако се измерва общата покупателна способност, без да се отчита валутният курс. Този факт естествено дразни германските бизнесмени, които се надяват в хода на политическите преговори да бъде постигнат напредък по въпросите на интелектуалната собственост, лицензионните права и равнопоставеността между китайските и чуждестранните фирми на китайския пазар.
Съветниците на Меркел забелязват известна промяна във външнополитическата ориентация на Китай. Те обръщат внимание на факта, че китайският президент Си Цзинпин направи официална визита в Южна Корея, а в същото време не е ясно дали ще посети и Северна Корея. По този повод се припомня, че китайските ръководители досега винаги са посещавали Пхенян преди Сеул. Затова съветниците в Берлин говорят за "интересен сигнал за региона, в който съществува определено напрежение във връзка с териториалните спорове в триъгълника Китай- Япония- Южна Корея и в акваторията на Южнокитайско море". По време на разговорите естествено ща стане въпрос и за другия кризисен регион, който създава грижи на германското правителство - Украйна. За разлика от Москва, която смята, че Китай подкрепя действията на Русия в конфликта, официален Берлин подчертава съвпадението на мненията с Китай относно запазване на териториалната цялост, ненарушимостта на границите и потъпкването на международното право с анексирането на Крим.
Ангела Меркел няма да се опитва да убеждава китайските ръководители да подкрепят санкциите на ЕС и САЩ срещу Русия. В Берлин знаят много добре колко сдържано се отнася Китай към тях. Дори и в ЕС няма пълно единодушие по темата. Предмет на разговорите в Пекин ще бъде и неотдавнашната газова сделка между Китай и Русия, но само в най-общ план, с оглед на подготовката на т.нар. енергийна кошница за срещата на групата Г20. Сама по себе си тази сделка не предизвиква тревоги в Берлин - експертите не смятат, че бъдещите руски газови доставки за Китай ще намалят зависимостта на "Газпром" от европейските клиенти и ще разширят възможностите на руския концерн да шантажира европейските държави с политическа цел.
Правителството в Берлин не знае на каква цена Русия ще доставя природен газ в Китай, което е фирмена тайна. Но разделяйки общата стойност на договора по години и обем на доставките, експертите стигат в крайна сметка до сравнително ниска цена. Те обръщат внимание на факта, че преговорите за руските доставки за Китай се водят от около десет години и че "китайската страна явно е успяла да наложи своите ценови представи". Затова, заключават те, Европа ще си остане привлекателен и незаменим вносител на руски природен газ, а партньорите ще продължат да бъдат взаимозависими.
По „Дойче веле"