Грузинците се безпокоят, че любовта им към Европа остава безответна. А Русия е готова да се намести
Освен с Украйна на 27 юни Европейският съюз подписа търговски споразумения с Грузия и Молдова, които свързват икономиките на тези две страни по-тясно от всякога. Поддръжниците на това споразумение в Грузия се надяват, че то ще й помогне да запази независимостта си пред лицето на руските имперски амбиции.
Но въпреки техния оптимизъм Русия бележи успехи. Сегашното правителство, избрано през 2012 г. и подкрепяно от най-богатия човек в страната - бившия премиер Бидзина Иванишвили, се стреми да подобри икономическите отношения на страната с Русия, а не с ЕС.
Грузинците изпитват разочарование от Запада. Желанието им за по-тясна интеграция - 77 на сто тях искат членство в ЕС и 72 на сто са за членство в НАТО - среща отказ. Членството в НАТО засега се отлага, а миналата година, когато правителството парафира споразумението за асоцииране с ЕС, включващо създаването на всеобхватна зона за свободна търговия, грузинците трябваше да се съгласят да въведат около 350 норми на законодателството на ЕС, отнасящи се до търговията, защитата на потребителите и околната среда, в продължение на 10-годишен преходен период.
Русия в същото време прави идеологически пробиви в страната. Грузинската православна църква - един от най-ярките символи на грузинския национален дух в съветско време, има исторически връзки с Русия и голяма част от нейния елит е образован в Москва. Макар да претендира за геополитически неутралитет, църквата се обявява против някои от принципите на ЕС, което де факто я конфронтира с интеграционната политика на ЕС.
Висши църковни служители активно застъпват тезата, че грузинците не трябва да учат в чужбина. През май 2013 г. свещеници и православни активисти оглавиха многохилядно шествие, хвърляйки камъни по малка групичка, демонстрираща в подкрепа на правото на свободна сексуална ориентация. Патриархът и лица от висшия клир редовно призовават за затопляне на отношенията с Русия, особено ако това би довело до връщането на отцепените части от страната (чиито сепаратистки амбиции се подхранват от Кремъл).
Въпреки че грузинската интелектуална традиция разглежда страната като неделима част от европейската цивилизация, репутацията на западните сили в Грузия е накърнена от мнението, че и САЩ, и ЕС твърде безкритично са подкрепяли предишната управляваща партия - Единното национално движение (ЕНД) на бившия президент Михаил Саакашвили. Неговото правителство предприе редица неефективни и показни реформи.
С една от тях то реши да прочисти от корупция пътната полиция, като реформира тази малка, но набиваща се на очи част от полицейските сили, прословута с подкупната репутация на служителите си и със събирането на подкупи от шофьорите. През юли 2004 г. целият сектор "Пътна полиция" бе разформирован и в продължение на един месец по грузинските шосета дори нямаше катаджии.
Тогава реформаторите предприеха активна публична и медийна кампания за набиране на нови пътни полицаи, обикаляйки страната заедно с популярни знаменитости и прослушвайки кандидатите по телевизията. Усилията прекомерно се фокусираха върху привличането на служители с приятен външен вид, като съзнателен отговор на широко разпространения имидж на пътните полицаи като застаряващи чичковци с бирени коремчета. През август 2004 г. новата патрулна полиция започна да действа, оперирайки от новопостроени сгради от стъкло и бетон - дори архитектурата им трябваше да бъде израз на нова прозрачност.
Пропазарните икономически реформи на Михаил Саакашвили дадоха тласък на инвестициите и на ръста, което доведе до там, че Световната банка обяви Грузия за най-реформаторската страна на два пъти - през 2006 и 2008 г., и я постави на твърде високото 9-о място в своя индекс на страните, в които най-лесно се прави бизнес. Но реформите не доведоха до ръст на заетостта, нито пък до намаляване на бедността. Безработицата си остана на около 15 процента, а почти половината от грузинските семейства живеят под чертата на бедността. Грузинците започнаха да свързват режима на Саакашвили с икономически неволи.
Макар че ЕС и други западни институции редовно публикуваха критични доклади за ексцесите на управлението на Саакашвили, това рядко се трансформираше в политически натиск или в авторитетни критики. А сега Западът реши да критикува арестите на високопоставени хора на ЕНД, предприети от управляващата партия, окачествявайки ги като политически мотивирани. Според грузинците този подход на Запада спъва правосъдието. "Хората намират, че по този начин ЕС и САЩ защитават своите протежета , вместо да мислят за справедливост", казва Додо Шонава.
Подкрепата за идеята Грузия да се присъедини към оглавения от Русия Евразийски съюз постепенно расте, като през изминалата година се покачи от 11 на 16 на сто. Запознати казват, че тази подкрепа вероятно ще нарасне още, ако Русия обещае да върне отцепените райони Абхазия и Южна Осетия на Грузия. "Връщането на отцепените региони е толкова важно за националната психология, че мнозина биха се отказали от други цели, като например присъединяването към НАТО, само за да си ги върнем", казва Шорена Шавердашвили, издател на независимото списание "Либерали".
В същото време неспособността на Запада да даде на Грузия някакви значими гаранции разбираемо дразни грузинците. Анексирането на Крим (от Русия) и последните конфликти в други части на Украйна изостриха страховете на грузинците повече от друг път: Може ли те да са следващите на мушката? И имат право да се опасяват. Макар че украинската криза засили усещането в ЕС за провал на сегашния подход към страните от т.нар. Източно партньорство (Украйна, Молдова и Грузия), няма консенсус какво трябва да се промени. Все още няма непосредствени планове за приемането на тези страни в ЕС, нито пък ЕС е в състояние да улесни бързи парични потоци - съответно и на подкупи - към тях, така, както това може да направи Русия.
Ако ЕС не е готов да даде реалистична перспектива за ново разширяване на Изток, то тогава и Грузия, и Европа трябва да потърсят нова формула на отношенията. Европа може да помогне на Грузия да продължи реформите си по три начина. Брюксел може да продължи да разчита на споразумения за асоцииране. Той може да засили програмата Източно партньорство, предназначена да укрепва връзките с източните съседи на ЕС по редица начини, които не стигат до пълно членство в ЕС. Брюксел може да предостави на Грузия същия привилегирован достъп до ЕС, на какъвто се радват Норвегия и Швейцария. Може да се предостави и друга помощ, като съдействие за изграждане на инфраструктурни обекти, и "пътека" към визова либерализация.
В същото време грузинците трябва да преосмислят своята собствена мотивация и динамиката на реформите си. Грузия се нуждае от политици, които се застъпват за върховенство на закона и за независима съдебна система, не защото това ще ускори влизането им в ЕС, а защото то ще бъде добро за грузинците.
БТА
