"Нула проблеми със съседите!" Изминаха пет години, откакто външният министър Ахмет Давутоглу обяви този нов девиз на турската политика. Оттогава насам обаче се промениха много неща. И то не към добро. Пресен пример в това отношение е Ирак.
Политически наблюдатели като истанбулския политолог Ченгиз Актар смятат, че Турция също носи вина за сложните отношения със съседните й страни. "Правителството не успя да реализира на дело стратегията за "нула проблеми" със съседите, защото предпочете да се концентрира върху други стратегии - Турция да стане регионална сила, та дори световна сила, да бъде 16-то по големина стопанство в света и т.н.", казва Актар. При това началото беше многообещаващо. Особено през 2009 година, когато президентът Абдулах Гюл предприе първи стъпки за помирение с арменците. Но усилията спряха по средата. Затова може да се предположи, че отбелязването на 100 годишнината от арменския геноцид през идната година ще премине в мразовита атмосфера.
Турция има проблеми и с южните си съседи Сирия и Ирак. В своята мания за величие управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ пропусна да се грижи за поддържането на добри дипломатически отношения с всички важни сили в региона, казва политологът Ченгиз Актар. Вместо това ислямско-консервативното правителство заложи на контакти с отделни групировки със сходна религиозна насоченост. "Междувременно Турция стана най-добрият приятел на определени сунитски групировки в региона - например в Сирия, в Ирак и Египет. Към тази група спада дори движението „Хамас". Турция обаче не успя да обхване тези страни в тяхната цялост и сложност", казва политологът.
Турция сама се дискредитира и като балансираща регионална сила, заставайки на страната на „Мюсюлманските братя" в Египет. В това отношение Анкара прекалено силно се ръководи от личните си интереси. Турското правителство отрича да е оказвало подкрепа на ислямистката групировка ИДИЛ /Ислямска държава в Ирак и Левант/, но журналисти като Хасан Кемал го обвиняват, че ако не друго, поне е толерирало терористите. Та нали бойците на ИДИЛ воюваха срещу омразния режим на Асад в Сирия и държаха в шах кюрдите в Северен Ирак, а това влизаше в унисон с турските интереси в региона? "След бруталните действия на ИДИЛ в Ирак и отвличането на 80 турски граждани стана ясно, че Турция е заложила на грешната фигура, казва журналистът Хасан Кемал.
В контекста на заплахата от страна на ИДИЛ Турция посмекчи тона и започна да проявява по-голяма готовност за сътрудничество. Премиерът Ердоган например заяви, че усилията за освобождаване на заложниците в Мосул ще бъдат тясно координирани с НАТО и ООН. "Турция изразява силното си желание за тясна координация с НАТО по всички въпроси, засягащи съседните държави", заяви и външният министър Ахмет Давутоглу в разговор с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Расмусен явно е разбрал добре посланието на турския външен министър - по-малко турски лудории, повече сътрудничество!
Въпреки че Анкара си подсигури подкрепата на Алианса, явно ще трябва да плати твърде солена цена за това. В контекста на сегашното развитие турското правителство ще бъде принудено да наблюдава вероятното превръщане на кюрдите в Северен Ирак и Сирия в регионална сила. И то с подкрепата на НАТО. Управляващата класа в Анкара все още се страхува от кюрдските стремежи към автономия. Засилването на тези стремежи според повечето наблюдатели са пряк резултат от турската външна политика от последните години.
По „Дойче веле"