Референдумът за Крим още не проведен, но за някои резултатът му явно е предрешен. Затова и са заети с практически грижи - да харчат украинските си гривни и да си поръчват нови банкови карти.
Дъждовен ден в Симферопол. Дъждът превръща кратерите но улиците на 350-хилядната столица на Крим в малки езера. Шофьорите обаче нямат навика да намаляват скоростта, за да пазят пешеходците. Резултатът винаги е един и същ и все за сметка на последните... От една будка продавачка приканва минувачите да си купят чадър - възможно най-скъпия, защото "гривнята така или иначе си отива, идва рублата", тръби с всичка сила жената от щанда.
В съседния магазин за хранителни стоки няколко продавачки усърдно са заети да сменят табелките с цените на стоките - от украински гривни в руски рубли. Пред магазина срещам Ирина. Тя е лекарка в отделение за ветерани от войната. Жената говори руски, украински и английски. Уверява ме, че е широко скроена и толерантна към чуждите култури, но в родния си Крим предпочита да говори само на руски. Защото Крим "винаги е бил, а и ще си остане руски", казва тя.
Ирина отказва да назове пълното си име. "Обадете ми се след седмица, тогава вече ще съм на страната на победителите", казва ми още. Тя има предвид резултатите от референдума за присъединяването на Автономна република Крим към Руската федерация. Първоначално допитването трябваше да съвпадне с украинските президентски избори на 25 май. Но изненадващо то беше изтеглено с два месеца напред и ще се проведе на 16 март.
Малко по-нататък добре облечен мъж ме моли за цигара. Не е просяк, просто не разполага с пари в брой. "Имам две банкови карти, и в двете сметки имам пари, но нито един банкомат вече не приема тези карти", обяснява той. Тюхка се, как ще обясни на приятелката си, че не може да си купи билет, за да се прибере в Мелитопол - малко градче в украинската Запорожка област, на около 250 километра от Симферопол.
Никой в Крим не се съмнява какъв ще е резултатът от референдума. Предстоящата промяна вече създава на местните хора сериозни проблеми от финансово естество. Така например заплатите на много работници и служители вече не се изплащат от украинските банки, а се пренасочват към руски банкови институции. Това пък означава, че хората имат нужда от нови банкови карти. "Какъв ти референдум? Кой ще брои гласовете, а и как се организира всенародно допитване за по-малко от седмица? Никой не си задава тези въпроси", възмущава се таксиметровият шофьор Виталий. Според него всичко се знае предварително, президентът Путин отдавна е решил всичко. Повечето хора в Симферопол мислят така.
Виталий е руснак, но твърди, че му е безразлично дали Крим ще бъде украниски или руски. Чувства се еднакво пренебрегнат и от Киев, и от Москва. Гледа само руска телевизия. Затова е убеден, че в Киев е извършен преврат от страна на радикалните сили от Западна Украйна. "Сега те искат да ни тероризират, готвят ни коли-бомби", вярва Виталий. Щом така говорят по телевизията, значи трябва да е вярно, аргументира се той.
С местното татарско малцинство Виталий се разбира добре. Според него е лъжа, че руснаците и татарите не се обичали. "Моят съсед е татарин. Когато има работа, оставя децата си у нас. И обратно - той гледа моите деца, когато аз съм ангажиран." И действително - по съседски хората явно се разбират добре. Но татарите са загрижени от евентуалното присъединяване на Крим към Русия.
Затова шефът на Меджлиса - местният орган на самоуправление на татарите - призовава към бойкот на референдума. Подобно на повечето представители на татарското малцинсво на полуострова и Рефат Чубаров не гледа с добро око на присъединяването на Крим към руската сфера на влияние. Все още е жив споменът за масовите депортации от времето на Сталин.
В същото време етническите руснаци имат по-прозаични грижи - как по-бързо да се освободят от украинските си гривни и как да си изкарат нови банкови карти.
По „Дойче веле"