С част от данъците, които плащат медицинските сестри в Германия или инженерите във Финландия и Словения, се попълват спасителните програми за закъсалите европейски страни. Защо обаче правителствата в Атина, Мадрид и Лисабон не се обърнат за помощ към собствените си богаташи? Тези държави-членки на ЕС биха могли да се опитат да закърпят финансите си с въвеждането на еднократен данък за богатите, вместо да разчитат на помощта на своите партньори в еврозоната.
Именно това предложение направи в понеделник германската Бундесбанк, допълвайки го обаче с предупреждението, че тази политика крие известни рискове и затова би трябвало да се прилага само в краен случай. Впрочем това не е първата институция, която подхвърля тази идея. През есента на 2013-та подобно предложение направи Международният валутен фонд: за въвеждане на еднократен данък върху личното богатство или т.нар. еднократна такса капитал като извънредна мярка за възстановяване на устойчовостта на неплатежоспособните държави.
Но докато предложението на МВФ засягаше всички страни, застрашени от фалит, германската Бундесбанк визира по-скоро еврочленки като Гърция, където богатите предприемачи и заможните частни лица нямат ангажимента да допринасят за закърпването на държавните финанси. И в Италия големи са и държавните дългове, и богатствата на много италианци. В рамките на актуалната криза обаче заможните граждани на Италия още не са били помолени за помощ - за разлика от богаташите в Кипър, където миналата година правителството предприе подобна крачка. Тогава на много от кипърските граждани и на чужденците, вложили пари на острова, им бе удържана еднократна такса за спасяване на закъсалата държава.
Според актуалната позиция на Бундесбанк "прибягването до помощните програми, които се финансират от данъкоплатците на други еврочленки, би трябвало да бъде изключение и да представлява последна възможност за спасение, и то само ако финансовата стабилност в еврозоната е застрашена много". Що се отнася до предложения данък за богатите, от Франкфурт казват, че за да не се стига до изнасяне на огромни капитали от засегнатите страни, данъкът би трябвало да бъде налаган само в изключителни случаи и наистина еднократно. "Удържането на данъка би трябвало да става много бързо, за да се предотврати евентуалното изнасяне на богатствата извън страната", казват още от Бундесбанк. Експертите на финансовата институция обаче подчертават, че въвеждането на такъв данък засега не е наложително, тъй като в момента държавите от еврозоната биха могли да се рефинансират на капиталовите пазари или пък да получат помощ от спасителните програми.
Във връзка с идеята на Бундесбанк германският "Ди велт" изразява съмнения дали т.нар. еднократен данък за богаташите наистина би решил проблема. Според изданието, ако подобна политика стане реалност, предприемачите и заможните частни лица вече надали биха имали интерес да инвестират парите си в периферията на Европа. Защото те ще знаят много добре, че в случай на опасност от фалит ще претърпят финансови загуби. Така че надали някое правителство ще приеме това предложение охотно, пише "Ди велт" и подчертава, че такава стъпка по-скоро би била предприета в особено критични ситуации, и то от днес за утре - за да бъдат изненадани богаташите.
"Кьолнер щатанцайгер" от своя страна изтъква, че предложението на Бундесбанк би могло да засили усещането сред европейските граждани, че тежестта на еврокризата е разпределена неравномерно. Изданието припомня, че и германският Институт за икономически изследвания се застъпва за тази идея, подчертавайки, че така закъсалите европейски държави ще се сдобият със значителни приходи. "Това би била значителна крачка към консолидацията на обществените бюджети. Освен това приходите от един такъв данък биха улеснили реформите, стимулиращи растежа", твърдят експертите на института, цитирани от "Кьолнер щатанцайгер".
Паралелно с предложението за въвеждането на данък за богатите в доклада си германската централна банка подчертава, че шест години след избухването на икономическата и финансова криза засегнатите от нея държави са постигнали известен напредък. От финансовата институция посочват, че реформите в Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Кипър и Португалия са положили основата за устойчив растеж. Същевременно обаче банката остава загрижена заради високите нива на дълговете в тези страни. "Макар рецесията да е преодоляна, тези страни би трябвало да продължават да работят по реформите със същото усърдие, както досега", препоръчват от Бундесбанк.
По „Дойче веле"