Кандидат кметовете Бриго Аспарухов и Бойко Борисов вплетоха здраво ръце и започнаха да се хапят по кокалчетата на битово равнище. Въпросът е – кой има полза от това принизяване на спора? Със сигурност не и избирателят. Спорът дали Бриго е ходил при Бойко да си търси работа, дали това е станало преди 15 дни или преди 20, дали някакви там тъмни петна са в целофан или не са в целофан е толкова нелеп, че човек се чуди дали не става дума дума за нещо съвсем друго. Например – ако не ми платиш, ще извадя оная работа от целофана. Отговор – извади го, ама аз пък ще извадя нещо още по-така. Много от предизборните диалози напоследък се неразбираеми, тъй като истинското им съдържание е тайна. Спори се дали да се вади или да не се вади и колко ще се плати, за да не се вади. Точно това стана предишният път, когато Стоян Александров щеше да вади нещо за управлението на Софиянски, дори домъкна някаква папка в телевизионното студио, но нищо не се разбра. Тогава БСП не извади нищо, с което да спечели изборите. Защо? Отговорите са два – или също е замесена в компромата, или е получила пари. Призивът да няма компромати не е никак изгоден за избирателя. Какво изобщо е компромат? Това, което научаваме с пет-десет години закъснение. Например, че софийските сгради и терени са откраднати от предишните общинари. Че са направени стотици крадливи заменки. Това не са компромати, това са истини, които кандидатите за властта са длъжни да извадят. Заяждането на Бриго има по-скоро шеговит и рекреативен характер, който помага на Бойко да се утвърди като човек на дясното. Хем се обстрелват, хем се оказва, че патроните са халосни. Така че нищо чудно Бриго да си получи службата.