Леа Коен „Те играят на голямо. Това е, което ме трогва. Че играят на голямо. Те са едновременно и играчът, и мизата. Защото са заложили самите себе си. Заложили са не съществованието си, а още по-важно - идеята, която са създали за него.” Това е откъс от новоизлязлата книга „Изгрев вечер или нощ” на голямата френска писателка Ясмина Реза (известна у нас с пиесите „Арт” и „Живот по три”) Тя в продължение на близо година следва неотлъчно екипа на Никола Саркози, докато той подготвя изборната си кампания. Най-жестоката и безмилостна в новата френска история. Защо този човек предизвиква страх не само у опоненти, но и сред съпартийци, и желание да го унищожат с всякакви средства? Както винаги, писателите отговарят най-кратко и ясно на този въпрос. Защото според Милан Кундера Саркози е „човек извън клишетата”. Той има нестандартна биография (син на емигранти, с баща, потомък на унгарски графове, и майка, чиито родители са преселници от Солун). За този човек политиката е страст и призвание, разбива безмилостно консерватизма, независимо дали е ляв, или десен. При това, без да губи самообладание, запазвайки достойнство, зачитайки противника, дори да не заслужава, гледайки само голямата цел пред себе си. Голямата цел на Саркози е да извади Франция от блатото на социалната държава, превърнала я в своя заложница. „Те искат хората да работят по-малко, аз искам да печелят повече”, казва Саркози. Това е социална програма, която заплашва да взриви Франция. Според нея благоденствието минава през труда, а не през социалната помощ. „Те” искат 35- часова работна седмица, пенсиониране на 58- годишна възраст, безкрайни ваканции, пълна неприкосновеност на работещия спрямо работодателя, евтини социални жилища, безконтролна имиграция. Бумеранг, който след четвърт век утопия се връща, за да удари безмилостно Франция. Превръща я във „фалирала държава”, както обяви преди броени дни министър–председателят Франсоа Фийон. „Те”, неговите опоненти – социалисти и синдикати, управляваха Франция през цялата ера „Митеран”. Време, което превърна държавата в социалистическа монархия, близка до абсолютизма на френските крале. И по отношение на властта, и на абстрактния „развит” социализъм в икономиката, гнилите плодове на който ние добре опознахме. Кралят слънце на социализма Вярно е, че през тази епоха бяха извършени главозамайващи културни проекти, чиито разхищения съперничеха с идеите на краля слънце. Такова бе например честването на 200-годишнината от Френската революция, когато само „светлинната музика” на Жан-Мишел Жар и гигантският спектакъл към нея струваха 300 милиона франка. Защо ли това подозрително напомня на наши родни мегаломански културни проекти от същата епоха? Само че техните останки и до днес стърчат в центъра и в покрайнините на София като скелети на безсмислено прахосничество. Да не говорим за закъснелия ентусиазъм на един външен министър. Той преди година и половина беше готов да похарчи сравнима с горната сума, за да покани придворните на Митеран да организират подобен спектакъл в центъра на София. По случай присъединяването ни към ЕС! Вярно е, че в онази епоха интелектуалното наставничество превъзхождаше по значение всичко останало. Потомци на Русо, Волтер, Дидро се произнасяха по всички въпроси на държавното устройство, традиция, философия и управление на света. В качеството си на такива, те подбираха свои подражатели и извън Франция и не пропускаха случай да колонизират интелектуални (и не само) територии. У нас не е забравен случаят с организираната във френското посолство през пролетта на 1989 г. прословута „закуска с интелектуалци”, на която „кралят слънце” дори не присъстваше, но където от негово име бе миропомазана бъдещата българска опозиция, напълно по негов вкус. Новата френска революция Десният популист Ширак не се осмели, подобно на безхарактерния Луи ХV, да смени абсолютизма, който завари, и да реформира икономически Франция. И ето, че сега идва този кипящ от енергия, от воля и от идеи емигрантски внук, който, както наскоро писа  The Wall Street Journal , вероятно ще извърши новата френска революция. Саркози обяви социалната държава за „несправедлива” и „финансово неприемлива”. Той я обвини, че „не окуражава работата и творческото отношение към нея”, каза че „се е провалила в опита да донесе равни възможности”. Резултатът за Франция е най-висока безработица в еврозоната. Новият социален контракт, който предлага Саркози, е основан на „работа, заслуги и равни възможности”. Ключови думи в него са „конкуренция” и ”увеличаване богатството на всички” чрез работа. За големи реформи трябва голям кураж и голяма подкрепа. Саркози има и едното, и другото. До степен да привлече на своя страна дори елита на социалистите, който сега работи за него. Повече от половината французи са съгласни с новата революция, само 9% виждат опасност в нея. Той е краят на наивността И един голям урок. По време на неотдавнашното си посещение в Унгария, родина на неговото семейство, Саркози не отиде да види наследствените си имения, нито дори се заинтересува от тях. Той не поиска графството на дядо си, нито се възползва от законната и в Унгария реституция. Защото е истински държавник. Като такъв Саркози заяви, че няма стара и нова Европа. Той е убеден, че щастието и шансът на нашия континент е в това, че най-после е единен. Всички в него са равни като никъде другаде по света. Тяхната мисия е не да си мълчат, както ни посъветва неговият предшественик Жак Ширак, а да изразяват високо мнението си и да съдействат за неговия просперитет. Големите идеи, също и революциите, са заразителни, те се разпространяват бързо и намират отзвук и навън. Българското общество, потънало в маразъм и илюзията на социалната държава, има нужда от идеите на Саркози. Те могат да дадат кураж на българските реформатори да преодолеят консерватизма и инерцията на управляващите, с които българските граждани нямат бъдеще. Леа Коен е бивш български посланик в Белгия, Люксембург, ЕС в Белгия, Люксембург, НАТО и ЗЕС, в Швейцария и Лихтенщайн .