В своята биография на Наполеон Бонапарт академик Евгений Тарле цитира няколко цветущи поредици от вестникарски заглавия, които отразяват политическата конюнктура и продажност на вестниците при общуването с властта и обществото. Когато през 1815 г. доскорошният император тръгва от остров Елба, за да свали крал Луи с едва 1000 гвардейци, близката до управляващите преса самоуверено стоварва: "Корсиканското чудовище десантира в залива Жуан». На следващия ден, когато необезпокояван императорът започва похода към властта, заглавията са: "Човекоядецът тръгна към Грасу"». Когато доскорошните наполеонови маршали бързат да предадат сабите си и да се присъединят към императорската армия, тонът започва да омеква: " Узурпаторът влезе в Гренобъл". Пред столицата следва телеграфното: "Наполеон доближи Фонтенбло". Накрая го посрещат с: «Негово императорско величество се очаква днес да влезе в своя верноподанически Париж". Подобни попадения има и Алфред Манфред, когато предава реакцията на европейската преса след заповядания от Наполен през 1804 г. разстрел на заговорничелия срещу него принц д`Енгиенски. Германската преса в държавите, които са най-близо до Наполеон и са заинтересувани от мира с него, просто споменава факта. Австрийската преса сдържано критикува разстрела, като покушение срещу свещения институт на аристокрацията. Руските и английските газети просто се скъсват от критики. За да сме сигурни, че няма нищо ново под слънцето, можем да приведем за пример реакцията на днешната европейска преса по повод участието на Русия и президента Владимир Путин в срещата на Г-8. "Файненшъл Таймс" цитира опозиционния лидер Гари Каспаров, че предложенията на Буш към Путин за диалог и тихата дипломация няма да проработят и че единственият начин да се справи човек с Путин е директно да се конфронтира с него. "Телеграф" и "Гардиан" продължават да настояват Русия да бъде прокудена от Г-8 като недемократична страна. Пресата в САЩ, също набира антируски обороти. Във Франция медиите отправят "градивни" критики към САЩ и към Русия. Докато германската преса, в страната от ЕС, където има най-много руски капитали, журналистите дипломатично мълчат, или си спестяват крайните критики. Все пак, засега КГБ не убивало свои агенти в Берлин. Как да не си спомним любимите анализи на Хенри Кисинджър за баланса на силите в Европа през 18-ти и 19-ти век. Две силни периферии - Запад и Изток, които се сблъскват за контрол върху раздробения център в Германия. Сега като че ли се връщаме към модела отпреди два века: САЩ и Великобритания се сблъскват с Русия за контрол над фрагментирания след студената война център и изток в Европа. Целият въпрос обаче е дали наистина Русия днес е сила? И каква всъщност сила е тя? За да разберете, четете поне заглавията на вестниците, но се вглеждайте и отвъд тях!