Жан-Клод Трише, който бе начело на Европейската централна банка от 2003 до 2011 г., обвини правителствата на членките в ЕС за „най-тежката икономическа криза след Втората световна война“, като добави, че еврозоната все още е изправена пред рискове. Също като икономическия еврокомисар Оли Рен по-рано тази седмица, и 71-годишният френски банкер подчерта „изключителния“ и „непредсказуем“ характер на еврокризата. Но той добави пред евродепутатите в Страсбург, че от 2005 г. е предупреждавал правителствата от ЕС за нарастващите икономически различия в еврозоната и че е критикувал страните членки, най-вече Франция и Германия, че пренебрегват дефицита и дълговите правила, които крепят единната валута.
Но те не го послушаха. В резултат, когато ипотечният балон в САЩ се спука и инвестиционната банка Lehman Brothers се сгромоляса, еврото бе изложено на пълните последици от кризата. Трише все пак призна, че еврозоната не би могла да избегне известна доза от тези последици, „но би могла да избегне превръщането си в епицентъра на кризата със суверенния дълг“. Банкерът отхвърли критиките на някои евродепутати, че при неговото управление ЕЦБ е била твърде предпазлива и не е успяла да успокои пазарите по начина, по който наследникът му Марио Драги се справи само с едно устно обещание, че ще направи „всичко необходимо“ да спаси еврото. Трише припомни, че ЕЦБ се е намесила на фондовите пазари и е купила гръцки държавни облигации още през май 2010 г., когато той още бе неин шеф и когато първата спасдителна помощ за страна от ЕС още се оформяше на чернова. Тя се намеси отново през 2011 г., за да купи италиански и испански държавен дълг, когато инвеститорите започнаха да залагат срещу тези по-големи европейски икономики. Трише добави, че ако ЕЦБ тогава не бе купила гръцки, испански и италиански държавни облигации под негово ръководство, устното обещание на италанеца Драги щеше да има по-малка тежест.
Колкото до Ирландия, чието правителство първо използва пари на данъкоплатците, за да гарантира всички депозити в местните банки и после бе принудено да поиска болезнен спасителен пакет, Трише посочи, че „никой не ги е съветвал да го правят“. Но той добави, че този ход е бил „оправдан“, защото по същото време всички големи държави – Франция, Германия, САЩ и Великобритания – спасяваха своите банки, за да избегнат колапс от сорта на този с Lehman.
По „ИЮ Обзървър“