Постоянни призиви за оставка, протести, недоволства в цяла Франция. Учителите протестират против училищната реформа, студентите - за по-добро оборудване на висшите училища, телевизионните журналисти недоволстват срещу съкращенията, акушерките - защото трудът им е недооценен. Доверието към президента и неговия премиер е крайно ниско. "Писнало ни е", се чува из цялата страна, а предстоящото въвеждане на екологични такси за товарните камиони допълително налива масло в огъня на недоволството. Дали обаче Франция наистина "гори", както биха могли да помислят някои?
"Смятам, че това е преувеличено. Онова, което във Франция може би си личи по-силно, отколкото в други страни, е, че се засилва недоволството на избирателите от техните управляващи", казва политологът Емилиано Гросман. И допълва, че и предшественикът на Оланд не е бил кой знае колко популярен сред французите, макар сегашният президент социалист наистина да чупи всички отрицателни рекорди: "Във Франция нещата се изострят допълнително от това, че президентската институция концентрира в себе си толкова много правомощия и съответно надежди - нещо, което не е така характерно за парламентарните системи. А когато тази институция се оглави от човек като Оланд, който не се отличава с особена харизматичност, разочарованието е още по-голямо", обяснява Гросман.
Народът обвинява президента, избран с широко мнозинство през май 2012 г., в недостатъчна решителност и неспособност да ръководи, липса на авторитет и на успехи в управлението. При това опозицията срещу Оланд изобщо не е силна. Консервативният Съюз за народно движение /СНД/ на Саркози продължава да се занимава предимно със себе си. Проблематично за правителството е това, че съюзът на левите сили се пропуква, че партньорите от Зелената партия се готвят да го напуснат, а и че кабинетът постоянно се заплита в противоречия. Всичко това предизвиква сред избирателите още по-голямо разочарование. А що се отнася до Оланд - реакциите на французите са направо цинични.
Франсоа Оланд има славата на твърдоглав човек, който предпочита едноличните решения, а това докарва до отчаяние съветниците му. Проблемите в комуникацията са факт - популярността на президента спада и по тази причина. "Това правителство общува крайно зле с хората - то успява да "унищожи" дори онези проекти, които се ползват с подкрепата на хората. А натъкнат ли се на някаква съпротива, управляващите моментално дават заден ход", посочва политологът Гросман.
Така дори успехите на Оланд остават малко или много незабелязани. А такива безспорно има: работодателите и синдикатите се договориха за по-гъвкави правила на пазара на труда, за фирмите бе приета програма за насърчаване на конкурентоспособността, която ще влезе в сила от началото на 2014. Оланд обаче бе упрекнат, че е президент само на работодателите, тъй като мерките ще се финансират от увеличението на ДДС, което влиза в сила от януари.
В същото време из цяла Франция обикаля една жена, чиято партия би могла да грабне първото място на предстоящите избори за Европарламент: Марин льо Пен, шефката на дяснорадикалния Национален фронт. Тя обхожда всички градове, стига до най-отдалечените кътчета в провинцията, където политиците рядко стъпват, изслушва хората, обещава им държавна помощ и подкрепа. А това постига ефект сред недоволните французи. "Става все по-зле - всичко поскъпва, а покупателната сила спада", оплаква се една от жените, присъстващи на предизборната акция на дясната партия. Жената разказва и как селото й запада все повече, докато Марин льо Пен уверява, че държавата ще влезе отново във функциите си и ще помогне на селяните. Програмата на десния лидер е наречена "Интелигентно съживяване на селските региони"; освен това тя обещава да въведе и квота за французи, която да им дава предимство за настаняване в социалните домове.
"Винаги ще се намери някой по-беден и от нас - едно кюрдско семейство с пет деца и три евро в джоба например се ползва с предимство пред някоя вдовица - французойка, която се чуди как да свързва двата края. А това е недопустимо", заявява Льо Пен.
Шансовете за успех на крайнодесните на предстоящите европейски избори са големи. Политолозите дори прогнозират, че Националният фронт ще задмине управляващата партия. Президентът Оланд се опитва да убеди поне сънародниците си с леви убеждения, че е допринесъл немалко за новия полъх в Европа: темата за въвеждане на минимална работна заплата стана актуална и в Германия, Европейската централна банка работи вече по-гъвкаво, полагат се повече усилия за насърчаване на стопанския растеж в Европа. Но от гледна точка на повечето французи тези успехи са недостатъчни.
"Онова, което е наистина опасно, е отчуждението на избирателите от политиката, което става все по-голямо. В дългосрочен план това ще ни излезе много скъпо, тъй като става дума за избиратели, които или ще спрат да гласуват изобщо, или ще подкрепят крайнодесния Националния фронт", заключава политологът Емилиано Гросман.
По „Дойче веле“