Обстоятелството, че американците може да са подслушвали телефона на Ангела Меркел, логично предизвика огромно възмущение. А ако се окаже, че поради наличието на международноправни основания подслушването е легално? Десет години след края на Втората световна война Федерална република Германия получава пълен суверенитет по силата на договор със страните-победителки във войната - САЩ, Великобритания и Франция. Същевременно федералното правителство предоставя различни права на съюзниците - като например това за извършване на мащабни операции на тайните служби на територията на Германия, разкрива историкът Йозеф Фошепот. Освен това Германия се съгласява с налагането на контрол върху пощенските и съобщителните услуги. "Тези договорености са валидни и днес и са задължителни за всяко германско правителство", казва историкът. С други думи - правни основания могат да се намерят дори и за предполагаемото подслушване на телефона на канцлера Ангела Меркел. Вярно е, че никъде в договорите от 50-те години не се споменава изрично, че американските служби имат право да шпионират германското правителство, но и никъде не пише, че това е забранено, твърди Фошепот и добавя, че американската Агенция за национална сигурност е израснала и е натрупала опит именно във Федералната република. И поддържа и до днес свои бази в Германия, например във Висбаден.
Дали обаче правата, предоставени на американските тайни служби след Втората световна война, са валидни и днес? Експертът по международно право Николаос Гацеас не споделя изводите на Фошепот. "Дори да приемем, че навремето съюзниците са получили такива извънредни права, оттам не следва, че германската страна е дала съгласието си правителството й да бъде следено", казва той. Юристът е категоричен, че въпросното споразумение с американците не дава правно основание за подслушване на германски канцлер през 2013 година. Освен това е твърде спорно дали тези договори са в сила и днес. Още повече, че те биха могли да изгубят валидността си и на базата на определени изказвания от едната или от другата страна. Гацеас смята, че е напълно възможно това да е станало през лятото, когато от американската Агенция за национална сигурност признаха, че са допуснали грешки, за което се и извиниха на Германия.
За да се предотврати взаимното шпиониране между съюзници, в момента европейските държави подготвят т.нар. споразумение No-Spy, чрез което партньорите ще се ангажират да не се следят взаимно. Германия предвижда да подпише такова споразумение и със САЩ. Така черно на бяло ще бъде записано, че подслушването на представители на германското правителство е недопустимо, отбелязва Гацеас. "Тогава ще отпаднат и последните съмнения за това, дали този вид дейност е наказуема по смисъла на международното право", допълва германският юрист.
Германското законодателство и сега разглежда дейността на чуждите агенти като престъпление, за което Наказателният кодекс предвижда до 10 години затвор. Гацеас обаче не вярва да се стигне дотам: "Убеден съм, че случаят ще приключи без повдигането на обвинения срещу официални американски представители", казва юристът.
По „Дойче веле“