Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г. В. „Ню Йорк таймс“ Dow Jones се вдига! Не, пада! Не, вдига се! Не... Няма значение. И докато маниакално-депресивната фондова борса е обсебила заглавията, по-важната новина са мрачните прогнози за реалната икономика. Вече е ясно, че спасяването на банките е само началото – икономиката извън финансовия сектор също има отчаяна нужда от помощ. А за да се осигури тази помощ, ще трябва да се отървем от някои предразсъдъци. Напоследък в политиката се появи една нова мода – да се правят гръмки изказвания срещу правителствените харчове и търсенето на фискална отговорност. Но точно сега докторът предписва увеличаване на правителствените разходи. Затова да оставим настрана притесненията за евентуалния бюджетен дефицит. Ужасяващ, брутален спад Но преди да стигна дотам, нека обсъдим икономическата ситуация. Тъкмо тази седмица научихме, че продажбите на дребно и индустриалното производство са паднали рязко. Нивото на безработицата е като на ръба на рецесия, а производственият индекс на Фес във Филаделфия върви бързо надолу със скорост, недостигана от 20 години насам. Всички признаци сочат към ужасяващ, брутален икономически спад, който освен това ще продължи дълго. Колко ужасяващ? Безработицата вече е над 6%, а мерките за овладяването й са се увеличили двойно. Понастоящем е сигурно, че нивото й ще мине 7%, а вероятно и 8%, което ще доведе до най-страшната рецесия от четвърт век насам. И колко дълго ще продължи? Всъщност може да е доста. Спомнете си какво се случи по време на последната рецесия, последвала спукването на технологичния балон в края на 90-те. На повърхността политическият отговор на тази рецесия звучи положително. Въпреки че имаше големи опасения, че САЩ ще претърпят нещо подобно на японското „изгубено десетилетие“, това не се случи. Федералният резерв успя да състави възстановителен план чрез намаляване на лихвения процент. Ролята на Грийнспан Но истината е, че ситуацията наподобяваше японската известно време – Фед имаше трудности с измъкването. Въпреки многократното намаляване на лихвения процент, което в крайна сметка докара лихвата на федералните фондове до 1%, безработицата продължи да расте. Бяха необходими две години, за да започне да се подобрява ситуацията. И когато възстановяването стана достатъчно убедително, причината за това беше само и единствено фактът, че Алън Грийнспан успя да замени технологичния балон с балона на жилищното строителство. Но сега на свой ред балонът на недвижимите имоти също се спука, оставяйки след себе си разрушен финансов пейзаж. Дори и ако продължаващите усилия да се спаси банковата система и да се размразят кредитните пазари успеят, трудно е да се предвиди скорошно възстановяване на имотния сектор, тъй като тези усилия са все още в самото си начало, а първоначалните резултати бяха разочароващи. И ако е наред следващ балон, той все още не се е появил на хоризонта. Така че на Фед ще му бъде дори още по-трудно да измъкне страната от кризата този път. Бернанке без полезен ход С други думи Бен Бернанке няма какво толкова да направи за икономиката. Той може и трябва да намали лихвените проценти дори повече, но никой не очаква този ход да промени нещо, освен да осигури незначителен икономически ръст. От друга страна, правителството може да направи много за икономиката. То може да увеличи обезщетенията за безработни, което едновременно ще помогне на финансово затруднените семейства да се справят с трудностите и ще осигури пари за хората, на които тази парична помощ е най-необходима. То може да осигури спешна помощ за щатските и местните правителства, така че да не им се налага да намаляват рязко разходите си, което би довело както до влошаване на обществените услуги, така и до съкращения на работни места. То може да изкупи ипотеките (но не на номиналната им стойност, както предложи Джон Маккейн) и да реструктурира условията, които ще помогнат на семействата да запазят домовете си. Шансове, равни на нула Това също е и идеалното време да се ангажират със сериозно инфраструктурно финансиране, от което страната има огромна необходимост. Обичайният аргумент против благоустройството като икономически стимул е, че отнема твърде много време. Докато поправяш мостове и железопътни линии, кризата е отминала и стимулиране вече не е необходимо. Е, този аргумент в момента не е в сила, тъй като шансовете кризата да отмине скоро са фактически равни на нула. Затова нека работата по проектите започне. Дали следващото ръководство ще успее да свърши необходимото, за да се справи с икономическия срив? Не и ако Маккейн промени стратегията изцяло. Онова, от което се нуждаем сега, е по-голямо правителствено финансиране. Но на въпроса как възнамерява да се справи с икономическата криза, в един от дебатите Маккейн отговори: „Първото нещо, което трябва да направим, е да осигурим контрол върху разходите.“ Ако Барак Обама стане президент, той няма да е против разходите, но ще се сблъска с „вътрешни гласове“, които ще му подсказват да бъде отговорен и че ако предприеме правилните действия, това ще доведе до голям правителствен дефицит догодина, което е неприемливо. А той трябва да пренебрегне тези гласове. Най-отговорното нещо, което трябва да се направи сега, е да се осигури помощта, от която икономиката се нуждае. Сега не е време да се тревожим за дефицита.