Икономика, култура, политика: Китай се опитва да засили влиянието си във всички сфери на живота в Латинска Америка. Китайците си осигуряват суровини, латиноамериканците - свежи капитали. Това обаче крие огромни рискове. Дали за Си Цзинпин или пък за Ли Къцян - латиноамериканците получават предостатъчно информации за китайските политици. От пет години насам Китайската централна телевизия CCTV поддържа програма на испански език, а от 2011-та партийният официоз "Женмин жибао“ има свое испанско издание. Президентът Си Цзинпин и премиерът Ли Къцян присъстват редовно както в новините на CCTV, така и в публикациите на официоза. Това е една от малкото причини, които карат наблюдателите да мислят, че Китай прави всичко възможно, за да повиши влиянието си в Латинска Америка. През последните 32 години Пекин отвори китайски културни институти във всички латиноамерикански страни. Сега дори и хотелиерите се напасват към китайската експанзия - заради увеличаващия се брой на туристите от Китай много хотели и ресторанти вече списват менютата си и на китайски език.
Връзките между Южна Америка и Китай се засилват и в политиката. От 2004 година Китай има статут на постоянно наблюдаваща страна в Организацията на американските държави, от 2008.-ма пък членува в Междуамериканската банка за развитие. Освен това официалните визити на латиноамериканските президенти в Китай, а и обратното, нарастват. Най-силно обаче се чуства китайското влияние в сферата на латиноамериканската икономика. Китай днес се е превърнал в един от най-големите купувачи на суровини като петрол, метали и минерални ресурси. В периода 2000-2007 година износът на суровини от Латинска Америка за Китай се е утроил, забележителен ръст бележи също и търговският обмен. По данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) директните китайски инвестиции в страните от Латинска Америка са нараснали от 621 милиона долара през 2001 година на 44 милиарда долара през 2010 г. По всичко личи, че китайската активност в Латинска Америка няма край: в Никарагуа например сега една фирма от Хонконг ще изгражда нов плавателен канал, който ще свързва Тихия океан с Карибския басейн. Проектът, в който се очаква да се включат и други китайски компании, се изчислява на 30 милиарда долара. В Бразилия пък трима големи китайски инвеститори участват в търг за правата за добив на петрол в находището "Либра".
Макар в момента китайската икономика да проявява признаци на забавяне, в световен мащаб тя си остава все така силна. За развитието си страната се нуждае от суровини, които не може да си осигури само в Азия и Африка. "Китай в момента се опитва да диверсифицира пазарите си и по този начин да си осигури дългосрочни търговски партньори и суровинни източници", кава Ана Золиц от хамбургския институт "Гига". По този начин пък Латинска Америка иска да намали зависимостта си от САЩ или Европа. "Това развитие обаче крие и рискове", предупреждава Клаудия Деч от фондация "Фридрих Еберт" в Буенос Айрес. "Много латиноамерикански държави вярват, че връзките с Китай ще ги направят независими. Според някои наблюдатели обаче това е заблуда, защото по този начин се създават нови зависимости", казва тя.
Междувременно все по-отчетливо се чуват и гласове, които предупреждават за други рискове. "Трябва да мислим за това как да развиваме отношенията си с Китай и същевременно да съхраним нашата природа и култура", казва Тиаго Гере от Института за международни отношения към университета в град Бразилия. Клаудия Деч споделя мнението му. "Ако не защитим нашите интереси с конкретни клаузи в договорите, то в дългосрочен план китайската експанзия може да се окаже вредна за региона", предупреждава тя.
По „Дойче веле“