Дискусиите около европейския банков съюз се водят от месеци. И са най-вече за това, кой да има правото да решава съдбата на банките с проблеми. Компромис все пак може да бъде намерен, и то още в следващите дни. Банковият съюз има нужда от три елемента: съвместен надзор, съвместни решения за ликвидация на неспасяемите банки и съвместни гаранции, предвиждащи не данъкоплатците, а финансовата индустрия да поеме последствията от дадена банкова криза. Засега обаче само един от трите стълба е факт: от следващата година надзорният съвет ще поеме нещата от Европейската централна банка. Всичко останало, и на първо място начинът за обявяването на ликвидация, ще бъде обсъдено в понеделник и вторник на среща на европейските финансови министри в Люксембург. Междувременно еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние вече има предложение - то предвижда тази роля да бъде поета от Европейския стабилизационен механизъм /ЕСМ/.
Механизмът обаче бе създаден да оказва подкрепа на закъсалите европейски държави, а не на закъсалите банки. Освен това, както би трябвало да е ясно и на Барние, за момента ЕСМ не би бил в състояние да влезе в ролята на орган, произнасящ се по ликвидацията на банките - за целта му липсват необходимите правомощия и средства. Наскоро шефът на ЕСМ Клаус Редлинг заяви пред Европарламента следното: "Капиталите за попълване на механизма се събират от националните бюджети, като държавите-членки трябва да гласуват единодушно за размера на предоставяните средства. В дългосрочен план това може да се промени, ако ЕСМ действително стане европейска институция". Но този процес може да трае дълго, тъй като за целта трябва да бъде променен Европейският договор, за което е нужно съгласието на всички 28 страни-членки. Време обаче няма, подчертава еврокомисарят Мишел Барние, понеже настъпването на нова криза може да не изчака промяната в договора. Т.е. - трябва да се задейства Европейската комисия. И ако банковият надзор прецени, че някоя банка вече не е жизнеспособна, комисията трябва "да натисне копчето", препоръчва Барние. Който е готов да приеме и други предложения, ако са по-добри - отворен е за компромиси.
Възпираща роля до момента играе най-вече федералното правителство. То категорично настоява за запазването на бюджетния суверенитет на отделните държави. А най-неясни са нещата по отношение на съвместните европейски гаранции - отново предимно покрай съпротивата от германска страна. Банките и спестовните каси във Федералната република не са готови да жертват своите резерви за изпадналите в криза южноевропейски банки. По този повод Барние отбелязва следното: никой няма да плаща два пъти - веднъж в националната и веднъж в европейската система за сигурност. Освен това размерът на вноската ще се определя според риска в съответната банкова дейност. Откъдето следва, че спестовните каси ще плащат по-малко, а търговските банки – повече.
По „Дойче веле“