Сред критиците си Денис Сноуър минава за неолиберален икономист, който винаги е вярвал в силата на пазара. Американецът е шеф на Института за световна икономика в германския град Кил и в миналото много често критикуваше факта, че в Германия регулацията била прекалено силна, а и липсвали достатъчно стимули за безработните да си търсят нова работа. Но ето че сега, по време на Световния икономически симпозиум, организиран от Института за световна икономика, Сноуър изобщо не звучеше като човек, който вярва в силата на пазара. Той дори не звучеше като икономист, а по-скоро като някакъв пастор, поставил си за цел да изобличи слабостите на капитализма: "Ние плячкосваме планетата ни, за да си набавим някакви материални блага. После пък се надяваме, че тези блага ще ни донесат огромни радости, но това така и не се случва. Казано накратко: тази твърде разточителна заблуда е нашата голяма трагедия", заяви Сноуър при откриването на симпозиума, в който участват около 600 икономисти, предприемачи и политици.
От началото на финансовата криза критиката срещу метастазите на капитализма отново излезе на мода - дори сред хората от света на икономиката. Защото колкото и големи да са успехите на тази икономическа система, вредите от нея са факт и се виждат с просто око. Какво от това, че световният БВП се е увеличил над десет пъти от 50-те години насам, след като социалните конфликти и унищожението на природата се разрастват все повече", пита риторично Сноуър. И Марти Ахтисаари, носител на Нобелова награда за мир и бивш президент на Финландия, е убеден, че е крайно време за промяна. Той предлага да се върнем към основни ценности, като човешките права и правовата държава: "Това не са западни, а общовалидни ценности. Доказаха го хората, които демонстрираха по време на Арабската пролет. Без тези ценности не може да има справедливо общество", казва Ахтисаари.
"Не бива да забравяме, че живеем в ерата на икономиката. Какъв е проблемът в Египет? Работните места. Какъв е проблемът в Африка? Работните места. Така е навсякъде по света - причините са все икономически", твърди на свой ред Джон Брайънт. Той е основател на организацията Operation Hope, която подпомага непривилегировани хора и е бил съветник в администрациите на Клинтън, Буш и Обама. Според Брайънт проблемът е не в парите или в икономическата система, а в ерозията на ценностите: "Защо спортуваш? За да стана богат. Защо се занимаваш с музика? За да стана богат. Защо влизаш в политиката? За да стана богат. Такова е мисленето днес. Който обаче разсъждава така, рано или късно ще се пръсне", предупреждава Брайънт.
До началото на финансовата криза банкерите не се свеняха да издигат в култ трупането на все повече и повече пари. Междувременно обаче и те започват да променят мисленето си. И дори търсят изгубените ценности. Юрген Фитшен, съпредседател на борда на директорите на Дойче банк, казва например, че банковият сектор трябва да намери нова дефиниция на понятието успех. "Нашият бранш се провали, защото не успя да докаже на обществото, че му е полезен. Сега трябва да си възвърнем доверието. Защото без доверието на клиентите и на обществото като цяло банковият сектор не може да функционира", посочва Фитшен. Как обаче да се стигне до това предефиниране на понятието успех? Засега този въпрос остава без отговор. Марти Ахтисаари има все пак една идея в тази насока. Той смята, че държавите от европейския Север, тоест скандинавските страни, Холандия и Германия, биха могли да изиграят ролята на модел за успешно общество - нещо, което вече не може да се очаква от САЩ, добавя Ахтисаари, визирайки сегашната криза около американския бюджет: "За съжаление САЩ вече не са добър пример за подражание. В нито една сфера. Освен в една може би - гигантския хаос", казва Ахтисаари.
По „Дойче веле“