Какво трябва да направи бъдещото германско правителство, за да може германската икономика и в бъдеще да бъде наричана "локомотивът на Европа"? Предлагаме мненията на двама водещи германски икономисти.
Най-важната задача на бъдещото германско правителство е да намери решение на еврокризата, убеден е икономистът Густав Хорн: "Германският износ за страните, обхванати от криза, е спаднал значително", се аргументира директорът на дюселдорфския Институт за макроикономика и изследване на конюнктурата. Според него експортно ориентираната германска икономика се нуждае спешно от стабилизирането на закъсалите държави.
На друго мнение е ръководителят на кьолнския Институт на германската икономика Михаел Хютер. Той смята, че следващото германско правителство не бива да се занимава толкова с европейските проблеми, колкото с това да подобрява икономическите условия в самата Германия. "През последните 4 години се случиха немалко неща под знака на кризата, но големите решения там вече са взети. Сега се налага да осигурим бъдещето на германския икономически модел, в центъра на който е промишленото производство", казва експертът.
Хорн и Хютер са водещи германски икономисти. Гледните им точки обаче се различават радикално, защото са идеологически мотивирани. Дюселдорфският институт се финансира от фондация, близка до синдикатите, докато кьолнският институт функционира със средства на работодателските организации. "Целта е през 2023 година да можем да кажем, че сме в по-добри позиции, отколкото днес. Така, както днес сме в правото си да твърдим, че живеем по-добре, отколкото преди десет години", казва шефът на института от Кьолн Михаел Хютер, който пледира за подобряване на бизнесусловията в Германия.
С това не е съгласен колегата му от Дюселдорф Хорн, който представлява интересите на синдикатите. Той дори отхвърля твърдението, че в икономическо отношение нещата в Германия вървят добре: "През последните 15 години се задълбочи разделението в германското общество - богатите станаха още по-богати, бедните обедняха допълнително. А когато по-бедните слоеве нямат пари, за да участват в потреблението, страда цялата вътрешна конюнктура", твърди Хорн.
"Безработицата крие най-големи рискове за обедняване на хората", признава и колегата му Хютер. В същото време той припомня, че в Германия тя е под средната за Европа. Затова и не вижда опасност от задълбочаване на разделението в обществото: "От 2005 година насам различията в обществото намаляват - младежката безработица е намалена наполовина, социалноосигурената заетост нараства, не се увеличава и секторът на минималните заплати. Поуката, която си извлече Германия през последните няколко години, е, че трудовият пазар трябва да се използва като лост", казва Михаел Хютер. Казано по друг начин - всички ще са добре, ако и на бизнеса му е добре.
Неговият дюселдорфски колега обаче смята това за чиста пропаганда. "Със същия аргумент през последните няколко десетилетия постоянно бяха предприемани мерки за либерализиране на пазара, намалени бяха и данъците, което лишава хазната от 50 млрд. евро годишно. В същото време ни липсват средства за модернизиране на инфраструктурата", посочва Густав Хорн.
И двамата икономисти обаче са единодушни, че за да остане конкурентоспособна, Германия трябва да инвестира още повече в областите транспорт, енергийни източници, научни изследвания и образование.
По „Дойче веле“