Недоволството избухна още в средата на миналата седмица, когато демонстранти опънаха палатки пред парламента във Варшава. Три дни по-късно над 100 хиляди души от цяла Полша се стекоха на шествие в полската столица. Това е най-голямата демонстрация от години насам, а нейни организатори са профсъюзът "Солидарност" и Синдикалният съюз OPZZ. "Най-сетне се пробуждаме! Стига са ограбвали народа!", гласи призивът на лидера на "Солидарност" Пьотр Дуда. Няма съмнение, че синдикатите и протестиращите настояват не само за повече социална справедливост, но и за оставка на правителството и на премиера Доналд Туск, когото демонстрантите изобразяват по плакатите си като Пинокио или в типичната за Ленин поза. "Крадци! Правителството да си ходи", скандират протестиращите.
Това, което се случва сега по улиците на Варшава, не е никак изненадващо - миналата година на протест излязоха лекарите и медицинските сестри, след това земеделците, а накрая и онези 7 хиляди учители, които бяха съкратени в началото на новата учебна година. Фактът, че сега синдикатите успяват да мобилизират такъв огромен брой демонстранти, показва по особено красноречив начин колко отчаяни са поляците. Те протестират срещу вдигането на пенсионната възраст до 67 години и настояват за промени в конституцията и най-вече в трудовото право. Според синдикатите прокараните от правителството по-гъвкави форми на трудови отношения на практика са лишили работниците от основни трудови права.
След политическите промени през 1989 година Полша наложи на гражданите си сурови реформи - при прехода към пазарна икономика цените скочиха рязко, а нивото на заплатите си остана същото. "Докато правителството не спира да говори за растеж, инвестиции и икономически реформи, обикновените хора изнемогват, чувстват се захвърлени и забравени", казва полският публицист Даниел Пасент. Но същевременно признава, че смята исканията на протестиращите за чиста проба утопия. На същото мнение са и мнозина водещи икономисти. Те дори смятат, че правителството на Туск трябва да прокара още повече пазарно-икономически реформи. За синдикатите обаче подобни намерения са абсолютно неприемливи. Те заплашват с организирането на масови протести в цялата страна. Според допитвания до общественото мнение повечето поляци одобряват бунта. Само всеки трети е против него.
"Проблемът е, че от една страна синдикатът "Солидарност" настоява за диалог с правителството. Същевременно обаче иска оставката на премиера Туск. При това положение е направо невъзможно да се постигне някакъв консенсус", казва публицистът Даниел Пасент.
Само допреди две години Доналд Туск се радваше на такава популярност, че бе преизбран на премиерския пост - постижение, с което не може да се похвали нито един полски премиер от 1989-та насам. Днес обаче нещата изглеждат другояче. Неколцина от депутатите на Туск междувременно напуснаха редиците на партията, поради което парламентарното мнозинство на управляващите буквално виси на косъм. Заради това, а и заради избухналото сега недоволство е твърде вероятно да се стигне до предсрочни избори - а покрай това и до завръщането на власт на Ярослав Качински и неговата партия "Право и справедливост". Както в Полша, така и извън нея мнозина се страхуват от подобен сценарий. Първо, защото бившият полски премиер Качински открито симпатизира на критикувания унгарски премиер Виктор Орбан и би последвал примера на неговата националистическа политика. И второ, защото, както по време на някогашното си управление, отново би разцепил полското общество. И би изолирал Полша.
По „Дойче веле“