Великобритания и Испания спорят за Гибралтар вече от 300 години. Напоследък напрежението нарасна още повече, тъй като става дума за милиарди - полуостровът е данъчен оазис и рай за пране на пари. За правителството на британската задморска територия Гибралтар още от самото начало бе ясно, че "малката икономическа война" с Испания съвсем не е за риболова. Мадрид се възползва от изграждането на нов изкуствен риф край бреговете на Гибралтар, за да оправдае продължителните проверки на границата, където чакането се случва да продължи и по шест часа. Същевременно аргументът, че покрай изграждането на рифа испанските рибари били лишени от правото си да ловуват в крайбрежните води, не издържа - тъй като поради липсата на риба в района (който е по-малко от един квадратен километър) там отдавна не обикалят кораби.
Същинският проблем в крайна сметка "лъсна" в писмото, отправено от испанския министър-председател Мариано Рахой до Брюксел: Европейският съюз трябва най-после да провери дали постоянно нарастващите финансови потоци, преминаващи през фирмите-фантоми в Гибралтар, не нарушават европейското право. Или с други думи, да бъде сложен край на Гибралтар като данъчен оазис и място за пране на пари.
Тези нападки политическият лидер на Гибралтар Фабиан Пикардо можеше да парира без проблем: през юни финансовите министри от Европейския съюз удостовериха, че правителството му е приложило всички изисквани от Брюксел изменения в данъчната система. В миналото Брюксел неведнъж е отправял предупреждения към службите в Гибралтар заради тяхната недостатъчна готовност за сътрудничество. Самият Пикардо призна наскоро пред парламента, че недоброто име на Гибралтар сред европейските финансисти не е съвсем необосновано. Като се има предвид, че от встъпването на Пикардо в длъжност през 2011 г. бяха предприети редица стъпки за подобряването на това име - като задължително условие за едно средище на финансови операции. Гибралтар междувременно удовлетворява и всички изисквания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в сферата на прозрачността и сътрудничеството.
Предложението, което Пикардо отправя към Мадрид, е да бъде създадена съвместна комисия под егидата на Брюксел, която да изясни спорните въпроси. Сред които е и контрабандата на цигари. По испански данни от 2010-та насам мащабите на цигарената търговия през Гибралтар са се удвоили и количествата са достигнали 140 милиона кутии, за които се плащат само по 10 британски цента данък. Гибралтар от своя страна изтъква възможностите за съвместна борба срещу контрабандата чрез полицейските служби на Испания и Великобритания. Но консерваторите в Мадрид отхвърлят преките преговори с Гибралтар - като единствено съответстващо равнище се приема правителството в Лондон, което от своя страна се позовава на автономните права на Гибралтар в данъчен план.
Властите в Андалусия изобщо не са очаровани от тази "малка икономическа война". Тъй като за региона, в който безработицата е 35 процента, Гибралтар е много важен икономически фактор. Ежегодно над 350 милиона евро влизат от полуострова на територията на Испания: във вид на заплати за работещите в Гибралтар 10 000 испанци, във вид на стоки, приходи от продажбата на недвижими имоти и данъци, плащани от базирани в Гибралтар фирми, които имат бизнес в Испания. Търговският обмен възлиза на 1,2 милиарда евро, което превръща малкия Гибралтар, с население от 30 000 души в седми по ранг търговски партньор за Андалусия, след Франция, Германия, Италия, САЩ, Португалия и Мароко.
Полуостровът действително печели от ниските данъчни ставки: по данни от Гиблралтар той е седалище на 18 000 "пощенски кутии", предимно от финансовия сектор. Докато Мадрид говори за 30 000 фирми, от които само една минимална част плащат данъци. Респективно - Испания е ощетявана ежегодно със стотици милиони. Правителството на Гибралтар на свой ред казва, че с удоволствие би сключило и с Испания данъчно споразумение, каквото има с останалите големи държави от ЕС и със САЩ.
Особен дразнител за Мадрид е нарасналият оборот на базираните в Гибралтар фирми за хазартни игри онлайн. Наред с онлайн-застраховките те са най-важният фактор за растежа през последните пет години: четири години наред икономиката на Гибралтар отбелязва плюс от над 10 процента, докато Испания тъне в рецесия. Още по-впечатляващи са данните за брутния вътрешен продукт на глава от населението: от 2008 до 2011 той се е увеличил от 34 500 на 50 700 евро, докато в Испания е спаднал от 23 900 на 22 700.
В Гибралтар са оптимисти, че ще устоят на "малката икономическа война", още повече че и според специализираната преса в Мадрид тя е контрапродуктивна. Надеждите всъщност са отправени най-вече към Лондон, където наскоро премиерът Дейвид Камерън за пореден път увери жителите на Гибралтар в подкрепата си. "Великобритания винаги ще се застъпва за Гибралтар и интересите на неговите жители", заяви премиерът. А говорителката му изтъкна, че непременно трябва да бъде намерено дипломатическо решение.
По „Дойче веле”