Източна Европа все още трудно се отърсва от комунистическото си минало. В много страни авторитарните тенденции в последно време се засилват, засилва се и кризата в източните демокрации, твърдят наблюдателите.
В Чехия президентът Милош Земан използва някои непрецизни формулировки в конституцията, за да увеличи компенциите си. Против волята на парламентарното мнозинство той назначи правителство от собственото си обкръжение. В Унгария премиерът Орбан, окрилен от мнозинството си от две трети в парламента, започна обхватна държавна реформа. И вижда задачата си в това, изцяло да освободи нацията от посткомунизма и да обнови Унгария на базата на християнските и националистическите ценности на една-единствена партия. Румъния пък изпадна в остра държавна криза, след като миналата година премиерът Виктор Понта се опита да подчини правосъдието, пише "Нойе цюрхер цайтунг".
Трябва да се признае, че в годините след падането на комунизма страните от Източна Европа положиха много усилия. Преходът беше осъществен без големи сътресения. Това не е толкова лесно, като се има предвид колко голям конфликтен потенциал се беше натрупал по времето на комунизма. Етнически проблеми имаше не само на Балканите. Освен това, с изключение на Чехословакия, в страните от Източна Европа липсваха демократични традиции, които да бъдат продължени след промяната. Всички тези страни си бяха поставили общата цел да се откъснат от съветското господство и да се завърнат в Европа.
ЕС изигра съществена роля в този процес. Той едновременно окриляше и дисциплинираше младите демокрации. Въпреки това преходът от диктатура към демокрация трае по-дълго, отколкото вярваха противниците на режимите в своя първоначален ентусиазъм. И процесът все още не е приключил.
Включително в страни като Унгария и Чехия, които влязоха в ЕС още при първото разширяване през 2004 година, трансформацията върви трудно и е съпътствана от заблуди и нарушения. По-късно присъединили се към Общността държави като България и Румъния бързо приеха европейското право. Само че претворяването му на практика и промяната на старите мисловни модели изискват много повече време. Тоталитарното господство е оставило дълбоки следи в съзнанието на хората, отбелязва "Нойе цюрхер цайтунг".
В много източни страни най-вече комунистите извлякоха изгоди от приватизацията на държавните предприятия и новото разпределение на държавните ресурси след промяната. Именно привилигерованите в миналото потисници пожънаха плодовете на прехода, поне в първоначалната фаза. Това беше времето на ренегатите и умелите опортюнисти. Тясното преплитане между политика и икономика беше най-тежкото наследство на преходната фаза.
Клиентелистки кръгове и съмнителни олигарси и до днес дърпат конците в много източноевропейски страни. Корупцията е повсеместна. Все още има политици, които имат проблем с разделението на властите. Те, както и комунистите, възприемат правосъдието като средство за прокарване на собствените си интереси и смятат, че стоят над закона. Дошли веднъж на власт, те искат само да я заздравят, но не и да я делят с някого. И обявяват политическите си противници за врагове на нацията.
Страните от Източна Европа искат да бъдат пълноправни членове на ЕС. Точно затова те трябва да спазват правилата на играта. ЕС многократно даде ясно да се разбере, че политическите амбиции не могат да бъдат оправдание за нарушаване на правните принципи. Може би и благодарение на този натиск в редица източни страни правосъдието постепенно се дистанцира от политиката. В последните години конституционните съдилища в Румъния и Унгария успешно се съпротивяват на политически мотивираната намеса в дейността им. Борбата срещу корупцията и нарушенията на закона се води и на най-високо ниво.
В последно време в България се провеждат масови протести срещу арогантността на политическата каста, която се смята за недосегаема. Все още гражданското общество е слабо развито и все още е далеч от целта си за промяна на корумпираната система. В България обаче израсна ново поколение, което се бунтува, защото не вярва, че политиците представляват неговите интереси. Това поколение не желае повече да приеме корупцията, злоупотребата с властта, шуробаджанащината в икономиката и липсата на прозрачност в политиката.
Въпреки слабостите и пречките, демократичните фундаменти във всички тези страни са достатъчно стабилни, за да осуетят авторитарните забежки на жадни за власт политици и реставрацията на миналото.
По „Дойче веле”