В икономически план прибалтийските държави се развиват изключително добре. Но въпреки това положението им не е за завиждане - защото са между Русия, чиято мощ се засилва все повече, и Европейския съюз, който губи сили. Това, което прави най-силно впечатление, са макроикономическите данни на трите прибалтийски републики. Естония, Литва и Латвия са единствените страни от ЕС, които през 2012 г. са отбелязали икономически растеж от 3 на сто. Същият резултат се очаква и за тази година. Дълговете им са умерени, наложената от кризата твърда политика на икономии дава плодове.
Само че не всичко, което блести, е злато. Кризата още от самото начало удари тези страни особено тежко - икономическият спад достигна 18 на сто. Същевременно гражданите на Литва, Латвия и Естония се впуснаха в масова емиграция, за да търсят късмета си в чужбина. Само през 2011-та литовците, напуснали родината си, са 54 000 - тежък удар за икономиката на страна с население от 3 милиона. Още повече, че поне половината от избягалите са на възраст между 20 и 29 години. Голяма част от емигрантите може би ще се върнат в родината, но и трите държави трябва да положат много усилия, за да предложат добри перспективи на гражданите си. Например чрез въвеждане на еврото. Естония, която има амбицията да се превърне във втора Финландия, вече го пусна в обращение. Латвия се присъединява към еврозоната в началото на следващата година, а Литва - през 2015-та.
Но не става въпрос само за икономиката. Най-важно за прибалтийските държави е, че присъединяването им към еврозоната засилва тяхната позиция в евроатлантическото пространство и им гарантира повече сигурност, както подчертава външният министър на Латвия Едгар Ринкевич. Защото тези страни се страхуват, че съседна Русия отново иска да засили влиянието си върху тях и да ги държи под контрол, както някога. Причините за безпокойството на балтийците са няколко: сред тях са както авторитаризмът и засилващата се мощ на Русия при управлението на Путин, така и явната външнополитическа слабост на ЕС. През последните десетина години Русия промени политиката си спрямо Запада, а "старият" Запад реагира твърде колебливо на тази негативна за него промяна.
Литва, например, стана жертва на масивна кибератака през май. Президентът Даля Грибаускайте я определи като "демонстрация на тероризъм" и "сериозно предупреждение". Да се открие източникът на атаката е трудно, но има индикации, че тя може да е координирана от Русия. В последния годишен доклад на литовското контраразузнаване за пръв път открито се говори за руски агенти, които усилено се опитват да печелят влияние в литовската политика, икономика и общество.
По „Дойче веле“