Германският социолог Макс Вебер е смятал, че на човечеството са били известни два вида капитализъм: единият съществувал, откакто са се появили парите, а другият е бил продукт на Новото време. Първият се основавал на спекулациите, потискането на масите и търговията, а вторият бил резултат от разпада на феодализма и се основавал на производството, иновациите и стремежът на човека към творчество и задоволеност. Западните страни винаги са се гордели, че те са родина на "капитализъм №2" и за неговото развитие там са създадени условия, а "капитализъм №1" в тях се намира под строгия контрол на държавата, което не позволява на банковата и финансова олигархия да пречат на общественото развитие.
Но днес властта на същата тази олигархия, сраснала се с политическата класа, унищожава капитализма и й остава малко, за да го погребе. Ето деветте признака за упадъка на производителния и иновационен капитализъм. Всички те са свързани с факта, че предприемачите, измислящи и създаващи нови стоки и услуги са превърнати в роби на гигантските корпорации и правителства.

Прекалено много тунеядци

Средностатистическият производител вече броди по света. Общият обем на събираните в САЩ данъци не расте, но все по-малко хора действително ги плащат. По времето на последните избори за американски президент стана ясно, че 47% от трудоспособното население не са платили и цент подоходен данък, следователно другата работеща половина осигурява и безделниците, и себе си, а също така издържа инвалидите и плаща ваучерите за храна. Производителите са насилвани и са превръщани в глупаци.

Не позволяват на гражданите да пестят

Стана невъзможно да се пести. Преди 100 години занаятчиите, собствениците на магазини и квалифицираните работници бавно са натрупвали пари в своите банкови сметки, за да си осигурят комфортни старини и това им е позволявало да си отслужват един на друг, за да развиват своя бизнес. Но днес всички пари се стичат в столиците, където се разпределят от лъжци и разрушители, които нищо не произвеждат, за съмнителни нужди – войни, помощи за безработни и други политически глупости.

Разходите за регулация са огромни

В 2008 в САЩ са били похарчени 14% от Брутния им вътрешен продукт за държавно управление. Спазването на законите струва на американския бизнес над 1,75 трилиона долара годишно. Тези пари са иззети от производството и похарчени за политическа психоза.

Малкият бизнес се смазва от големите корпорации

Само най-големите и най-стабилни корпорации са в състояние да привлекат вниманието на властите към своите проблеми. Малките фирми са отрязани от "книгата за оплаквания" и са притиснати от високите данъци и прекаленото регулиране. Мусолини е бил прав, когато е говорил, че фашизмът трябва да се нарича "корпоративен", защото представлява сливане на държавата и корпоративната власт. Не е нужно да си диктатор, за да видиш как западните корпорации завземат пазарите и властта .

Военнопромишленият комплекс е абсолютно неконтролируем

Дуайт Айзенхауер е бил прав, когато ни предупреждаваше за това през 1960. Колкото и да е тъжно, малцина възприеха неговите думи сериозно. Днес трилиони долари и огромни ресурси се харчат за военна техника, въпреки че войната само унищожава и нищо не произвежда.

Бюрократичният апарат е безполезен и скъп

Всички западни страни имат многобройна класа, състояща се от бюрократи, правоохранителни органи, инспектори. Само в САЩ той се състои от няколко милиона души, нито един от тях не произвежда нищо, но всички те откъсват производителите от производството, а милиони хора са принудени да плащат за тяхната борба с бизнеса.

Богатите не произвеждат нищо

Появи се каста от много добре осигурени хора, печелещи агресивно милиони долари. Проблемът е, че техните доходи са непродуктивни, а инвестираните им пари не произвеждат нищо. Излиза, че те получават големи пари, а произвеждат само отпадъци.

Няма вече алтруизъм

Съвременната делова етика е устроена така, че е важна само печалбата, а не съзиданието. В по-просветените времена бизнесът се е замислял и за ползата за света или най-малкото за създаването на нови и по-добри неща.

Аристократите се крият от тези, които ги изхранват

Всяка държава на Земята използва виртуални пари и кара своите граждани да ги използват. Съществуват само няколко избрани централни банки, които правят състояния от монопола си да печатат пари и те са неизвестни за производителите, които плащат за това. Аристокрацията се завърна, но се превърна едновременно в по-силна и по-скрита класа.

Пол Розенберг е американски блогър, инженер и бизнесмен. Той е водещ на блога Freemans Perspective. Неговият анализ е публикуван в специализирания икономически сайт "Финмаркет".

(БГНЕС)