Лихвите падат, акциите се покачват. Новият италиански премиер Енрико Лета би трябвало да е доволен. Страната му обаче е затънала в тежка летаргия и за измъкване от кризата очевидно не й достигат сили. Мненията на експертите за кризата в Италия са коренно различни. Според едни тази страна вече е фалирала, според други обаче нейната икономика е стабилна. И в двете твърдения има всъщност известна истина, смята президентът на германския Съюз за търговия и услуги Антон Бьорнер. "Като държава Италия е фалирала, но като страна е по-богата от Германия. В северните провинции като Ломбардия и Пиемонт средният доход е значително по-висок от средното европейско равнище", посочва той.
В страната на прочутите марки като „Армани“ и „Ферари“ фирмите постигат успехи не благодарение на политическите и икономически структури, а въпреки тях. Все повече фирми обаче избягват да назначават нови служители. От това страдат най-вече младите хора. Всеки трети италианец под 25 години не може да си намери работа в родината. Общата безработица в Италия бележи печален рекорд - тя е над 11 на сто. Действащата защита от уволнения на служители в по-малките фирми създаде ситуация, при която за работодателите е по-изгодно да не разкриват нови работни места и да не правят нови инвестиции, обяснява Бьорнер.
Има и друга причина за спада на инвестициите, сочи експертът: "Законите са толкова непрозрачни, а отчасти и противоречиви, че инвеститорите трябва да чакат цяла вечност за нужното им разрешително. Без него обаче те са с вързани ръце", казва Бьорнер. Само че докато инвеститорът чака една или две години за разрешително, пазарът се променя. Точно по тази причина повечето потенциални инвеститори се въздържат да влагат пари в Италия.
Докато германските фирми отделят пет до шест процента от оборота си за изследователска и развойна дейност, италианските предприемачи инвестират в нея под един процент. Не е чудно при това положение, че конкурентоспособността на италианската икономика стремглаво се понижава. Италианските фирми практически нямат участие на пазарите в Източна Азия. "Те просто проспаха глобализацията и сега завистливо гледат как германските фирми изнасят стоки в Азия и успешно преодоляват успешно рецесията в Европа", казва Бьорнер.
В Италия рецесията и стагнацията са станали тъжно ежедневие. От началото на финансовата криза през 2008 г. италианският БВП се е свил с пет процента. Промишленото производство е намаляло с една четвърт. Планината от дългове се увеличава. През тази година общата задлъжнялост на Италия ще достигне 130 процента от БВП, което е прецедент в историята й.
Ако Италия продължава да плаща четири процента лихви върху новите дългове, икономиката би трябвало да бележи ръст от пет на сто, за да се задържи дълговото ниво на постоянно равнище. Повече от ясно е, че италианската икономика не може да расте с такова темпо. Неслучайно експертите твърдят, че Италия няма шанс да изплати някога държавните си дългове и те ще нарастват все повече.
На самите италианци обаче сякаш им е все едно, че държавата им затъва. "Всяка класа в Италия мисли само за себе си. Хората тук не са готови на компромиси в името на общото благо", казва Бьорнер, който отлично познава манталитета на политическите кръгове в страната. За разлика от финансовите пазари той не изпада в еуфория от новото италианско правителство. "Кабинетът няма да бъде стабилен, защото в него влизат хора с коренно противоположни виждания. При това положение никое правителство не може да функционира", заключава експертът.
По „Дойче веле“