За германското правителство и МВФ, архитектите на спасяването на Кипър, нямаше съмнение, че основната цел на шоковата терапия бе да се укроти прекомерно раздутия банков сектор, който се разпадаше. Тъй като банковият сектор бе 7 пъти по-голям от БВП на Кипър, шефката на МВФ Кристин Лагард настоя, че това положение е неуправляемо и той трябва да бъде орязан до 3 пъти колкото БВП до 2018 г. Това обяснява защо редица малки членки на еврозоната треперят какво ги очаква. Малта, Люксембург и Кипър са най-малките членки на ЕС и на еврозоната. Банковият сектор на Малта е дори по-голям спрямо БВП от кипърския. Финансовият министър на страната седеше до германския и до кипърския си колега при първия опит за спасяване на Кипър преди 10 дни. След като опозна отблизо Волфганг Шойбле, той написа статия в „Малта таймс“, в която заяви: Бог да помага на страната, ако изпита същите проблеми в еврозоната.
След това идва Люксембург, който заедно с Австрия е шампион на еврозоната по банкова тайна. Най-богатата страна в ЕС и втората най-малка има съотношение на банков сектор спрямо БВП от 23 пъти. Голямата разлика, разбира се, е че това не са люксембургски банки, а филиали на европейски и американски банкови гиганти, водени от тези на Германия и Франция. Въпреки това външният министър на Люксембург Жан Аселборн предупреди Берлин в навечерието на кипърското спасяване, че трябва да внимава с приказките си, защото никой не се оплаква от това, че германската автомобилна или оръжейна промишленост е твърде голяма.