Финансовите министри на еврозоната казват, че обсъждат всички варианти за спасяване на Кипър, но според вътрешни източници конкретно становище едва ли ще има преди предстоящите избори в страната. Новият шеф на Еврогрупата, холандецът Йерун Дейселблум, казва, че всички опции са отворени, що се отнася до отпускането на помощ за Кипър, но решение няма да има преди март.
Дейселблум посочи, че 17-те финансови министри на страните от паричното обединение обсъждат цялостния пакет за спасяване на островната държава. Той описа кризата там като сложна заради размера на банковия сектор – около осем пъти колкото брутния вътрешен продукт. Колегите му са единодушни, че трябва да се вземе решение, но нагласите са за март, допълва Дейселблум.
Кипър поиска финансово съдействие от Брюксел преди пет месеца. Спасителните планове обаче бяха забавени на фона на опасения за размера на необходимата помощ, около €17 млрд., и потенциалните получатели. Междувременно се чуха обвинения, че кипърските банки са използвани за пране на руски пари. Финансовият министър Васос Шиарли отхвърли твърденията, че Еврогрупата работи по вариант, в който вложителите ще понесат известни загуби. „Това е силно преувеличена вероятност, няма особени изгледи да се случи“, казва той. „При никакви положения няма да приемем подобна стратегия и не смятам, че е изход занапред.“ Европейските лидери настояват за разпродажба на държавни активи за набиране на средства, но идеята бе отхвърлена от настоящите леви лидери. Раул Рупарел от изследователския център „Отворена Европа“ казва, че спасяване като това в Гърция е почти невъзможно за Кипър, тъй като правителството няма същата правна власт върху суверенните си облигации. Гърция също беше в дневния ред, Атина трябва да изпълни редица приоритетни действия, за да получи февруарския транш по пакета си.