Трябва да има валутен еврокомисар с широки правомощия върху националните бюджети, сериозна стъпка към фискален съюз и нов договор на ЕС. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле пусна бомбата в разговор с журналисти по време на полет от Азия, при това очевидно разполага с благословията на Ангела Меркел. „Никога не представям подобни предложения без одобрението на канцлера“, заяви той.
В Брюксел бяха ужасени. „Ако това е желанието им, няма да се сбъдне. Никой в Европейския съвет не иска нов договор на този етап“, казва дипломат от ЕС. „Имаме фискален пакт и достатъчно бюджетна дисциплина. Дори холандците не искат еврокомисар, който да им казва каква данъчна и разходна политика да водят“, посочва той. Новите искания са предпоставка за поредната бурна среща на върха в четвъртък с очертаващ се сблъсък между Германия и южните членки. Последният форум през юни завърши със споразумение за банков съюз, което започна да се разпада броени дни след това. Шойбле казва, че валутният еврокомисар трябва да има правомощия като колегата си по въпросите на конкуренцията – „човек, всяващ респект по цял свят“. Шефът за конкуренцията е главният блюстител на машината на ЕС, с власт да разпорежда внезапни проверки, да изпраща специални полицейски екипи и еднолично да блокира сливания. Преди десетилетие постът бе трамплин за сегашния италиански премиер Марио Монти, който тогава блокира обединението на GE и Honeywell въпреки вече даденото одобрение от Вашингтон.
Планът на Шойбле е крайно провокативен. ЕС може да поставя цели за дефицита, но не и да управлява бюджетите, освен ако дадена страна не поиска финансово съдействие и не се откаже от фискалния си суверенитет. Не е ясно и как ще реагира германският Конституционен съд. Миналата година той отсъди, че бюджетните правомощия на Бундестага са в основата на демокрацията и не могат да бъдат прехвърляни към наднационален орган. Шойбле се отнесе с насмешка към контрапредложенията на президента на ЕС Херман ван Ромпуй, включително първата стъпка към обединяване на задълженията чрез общи еврооблигации. В Берлин понятието фискален съюз има конкретно значение – повече възможности за контрол върху делата на държавите длъжници. Това не означава сливане на задълженията или общо финансово министерство. Засега Германия отказва да направи тази решителна крачка. Михаел Линк, министър по европейските въпроси на страната, казва, че плановете на Ван Ромпуй са мъртвородени. „Представянето на предложения, които са просто неприемливи за определени членки, създава впечатление за разцепление. Можете да използвате каквато искате формулировка - държавни облигации, фондове за изкупуване на дълг или еврооблигации, идеята няма да мине при нашето правителство. Винаги сме били пределно ясни по въпроса.“ Коментарът предизвика остра реакция от френския му колега Бернар Казньов: „Нашият отговор е също така отчетливо „да“. Толкова очевиден разрив между Германия и Франция в навечерието на среща на върха е рядко срещано явление.                              
В същото време Берлин смекчи позицията си по евентуален спасителен пакет за Испания, като подсказа, че пред Мадрид стои вариантът за предохранителна кредитна линия с „ограничени обвързващи условия“, вместо досегашния режимт на тройката кредитори. Михаел Майстер, дясната ръка на Меркел в Бундестага, заяви пред агенция „Блумбърг“, че германските законодатели може да са отворени за идеята, но безспорно условия ще има. Испания се опитва без много шум да разбере какви биха били те. Исканията за съкращаване на работни места в публичния сектор ще предизвикат буря. „Всичко се свежда до пазарене за цената“, казва Стивън Ингландър от Citigroup.
Според Хю Пил от Goldman Sachs Германия вече е позволила прикрито обединение на задълженията с дела си от €750 млрд. от парите за спасявания. Освен това остави ЕЦБ да разшири баланса си на 32% от БВП, и това е преди обещаните неограничени покупки на държавни облигации. В сметката влизат €1 трлн. в евтини краткосрочни кредити за банките и над €200 млрд. в покупки на ценни книжа. Bundesbank прие искания за €750 млрд. от останалите централни банки в еврозоната по системата за разплащания Target2. Тези транзакции прехвърлят риска от банките към германския данъкоплатец. „Балансът на Bundesbank по Target2 трябва внимателно да бъде оценен, тъй като представлява реално експозиция към периферията“, казва Пил, един от създателите на системата.
          
По в. „Дейли телеграф“