Станка Динева Има ли капани, които ще щракнат след приемането на държавния бюджет за 2009 г.? Този въпрос си задават всички политически сили, които кроят планове да управляват страната през следващите четири години. От коалицията БСП – НДСВ – ДПС твърдят, че такива няма. Това е впечатлението, което оставя и макрорамката, на основата на която се правят разчетите на държавата за догодина. Но капани все пак има. Капан № 1 – дошъл е краят на нарастващите по големина излишъци, с които бяха белязани бюджетите от 1999 г. насам. Тази година се очертава събраното над разчетеното да достигне безпрецедентни за най-новата ни история размери – близо 5 млрд. лв. От тях 1,8 млрд. лв. са планиран излишък. Останалите 3,2 млрд. лв. ще бъдат разпределени за социални дейности, за инфраструктура, за общините и за сектор „Сигурност“ – така обещават управляващите. По стара традиция причините за края на ерата на излишъците са преди всичко международни и в по-малка степен вътрешни. Това е и Капан № 2 за разчетите на хазната за догодина. Заради ръста на цените на горивата и валутно-финансовата криза в САЩ и Европа българската икономика забавя темповете си. Според експертите на финансовия министър Пламен Орешарски място за паника няма. Но според управляваната от него Агенция за икономически анализи и прогнози (АИАП) проблем има. С тази разлика, че все още не се знае колко голям ще е той. На 20 септември ще научим каква бюджетарска 2009-а ни чака. По закон тогава АИАП трябва да направи финалната си прогноза, преди да бъде окончателно изработен, приет от правителството и внесен в парламента бюджетът за догодина. Това трябва да стане до 31 октомври т. г. Белезите за предстоящите проблеми се усещат все по-осезаемо. Първите признаци за задаващата се криза дойдоха от сектор „Строителство“. Намалява броят на исканите разрешителни за строеж, предупреждават анализаторите от агенцията. Това невинно на пръв поглед изречение съдържа в себе си обещание за далеч по-широкомащабни проблеми. Свиването на строителството ще доведе до намаляване на поръчките за цимент, бетон и тухли. До свиване на търсенето на прозорци, врати, кабели, санитарен фаянс, мебели и всякакви други екстри, които съпътстват изграждането на един дом. Правилото важи и за офис сградите. Като вторичен ефект се очаква да намалеят продажбите на кафява и бяла техника за бита. Описаното до тук означава не само стагниране на посочените сектори, но и намаляване на търговските обороти. Банките също ще понесат последствията от забавянето на темповете на растеж в отрасъл строителство. При тях ефектът ще е двоен. Трезорите първи усетиха ипотечната криза в САЩ и Европа. Като капак на всичко се очаква БНБ да увеличи задължителните минимални резерви на родните трезори – пари, които отлежават в централната банка без лихви. Причината е високият ръст на корпоративните кредити и заемите от населението. При фирмените кредити ръстът спрямо миналата година е 55,5%, а при населението 48,9%. Целта е да се „охлади“ търсенето. Към това трябва да се добавят намалелите средства от банките-майки заради кризата с ипотеките. А също така и свиващите се чуждестранни инвестиции у нас. Свиването на производството води и до намаляване на приходите в бюджета като данъци, такси, мита и други вземания. Накратко, ако има излишък, той ще е в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт за догодина. При 72 230 млрд. лв. БВП за догодина това прави малко над 2 млрд. лв. планирано превишение на приходите. Капан № 3 е влизането на държавата като равноправен осигурител на пенсионния пазар. Тя и без друго осигурява недостигащите на НОИ средства за плащане на заплатите. Сега обаче тези нейни отговорности ще бъдат записани в осигурителния кодекс. Става дума за прословутото съотношение 8:10:12 за работниците, работодателите и държавата. Очертава се дупката да е по-голяма, тъй като БСП обеща работниците да участват с 6% или 7%. Разликата, разбира се, ще се доплаща от бюджета.