Някак подобаващо е американската фондова борса да отбележи четвъртата годишнина от фалита на Lehman Brothers със скок след обявеното от Федералния резерв на САЩ допълнително количествено улеснение (QE3), пише Марк Хълбърт. Логиката е, че както събитията от средата на септември 2008 г., така и тези от четвъртък показват колко неразгадаеми и следователно напълно непредсказуеми могат да бъдат пазарите. Само погледнете обяснението за огромното повишение на акциите. На практика ни се казва, че борсата тръгна нагоре защото Фед прецени, че американската икономика е в толкова ужасно състояние, че се нуждае от още помощ за възстановяването си. Вместо да забележат иронията в това, много инвеститори очевидно решиха, че отново са настъпили щастливи дни.
Индексът Dow Jones Industral Average е с около две хиляди пункта по-висок, отколкото когато Lehman Brothers фалира, а много инвеститори отбелязват четвъртата годишнина от злощастното събитие с убеждението, че опасността от подобни случки е отминала. Де да беше така. Спомнете си трейдъра на J.P. Morgan Chase, известен като London Whale. Ако не друго, неприятната история за загубите му за милиарди долари тази пролет, трябва да напомни, че финансовите пазари са станали толкова сложни, че до голяма степен са неразгадаеми. Дори утвърденото подразделение на банката за управление на риска очевидно беше крайно изненадано. Това ни води до важна поука от четвъртата годишнина от срива на Lehman - твърде много е да искате от консултантите си да предвидят бедствия като това, сварило неподготвени пазарите през септември 2008 г. Ако вътрешните хора са неспособни да забележат какво се задава, как може да очаквате това от външни лица, колкото и проницателни да са те?
Ако сте като повечето инвеститори обаче, ще вярвате, че все има някой, който ще ви спаси от подобни рискове. Ако попадате под този знаменател, по-добре вижте какво говореха консултантите в началото на септември 2008 г., две седмици преди фалита на Lehman Brothers. „Готов съм отново да бъда бик! Не сега, разбира се, трудно е да се каже точното време и по всяка вероятност малко избързваме, но три важни елемента, необходими за бичи пазар, привлякоха вниманието ни. Жилищният пазар показва сериозни признаци, че е стигнал дъното. Финансовият сектор бавно и тихо се възстановява“, казва анализатор, чието име ще остане поверително. „Фондовата борса и икономиката продължават да се борят с едни и същи демони. Те няма лесно да си отидат, въпреки че човек може да си помисли, че проблемите с рисковите кредити вече отдавна са останали зад нас... Мисля, че инвестиционна позиция от 75% е правилният избор в този момент“, посочва друг.  „Очакваме индексът S&P 500 да надмине предишния си рекорд и да приключи около 1565 пункта другата година, след като инвеститорите преодолеят настоящите икономически проблеми и се фокусират върху перспективите за по-добри корпоративни печалби, докато икономиката се насочва към фаза на възстановяване“, предвижда трети.
Нека подчертая, че и тримата съветници имат надеждна репутация. И въпреки това в ретроспекция изглежда абсурдно някой да си мисли, че жилищният пазар почти е достигнал дъното в началото на септември 2008 г., и е почти смешна мисълта, че фондовата борса скоро ще догони предишния си абсолютен рекорд. Със сигурност не всички консултанти са били толкова далеч от истината. Най-точно предвиди събитията изданието Elliott Wave Financial Forecast, публикувано от Робърт Пречър и редактирана от Стив Хохбърг и Пит Кендъл. В септемврийския брой от 2008 г. редакторите писаха: „Фондовата борса трупа необходимите резерви за следващия си важен ход – трета вълна на постепенен спад. Това трябва да е най-големия спад в мечия пазар до момента.“ За съжаление тази точна прогноза е донякъде обезценена от факта, че това не е единственият случай, когато бюлетинът е песимистичен, понякога агресивен в тази посока. Напротив,  той винаги е мечи в продължение на близо двайсет години преди фалита на Lehman и в резултат е в края на класациите на Hulbert Financial Digest за успешно прогнозиране на пазарните движения за периода. Политологът Хана Аренд казва, че американците имат склонност да пренаписват близкото минало, сякаш е древна история. Виждаме тази тенденция и в случая с фалита на Lehman Brothers, който искаме твърде бързо да забравим, сякаш няма нищо общо с днешния момент. Съветът ми е да устоявате на подобни изкушения.

По „Маркет уоч“