Кирил Христосков от Управителния съвет на фондация „Тракия“ Ако законопроектът „Чилова“ стане закон и започне да бъде прилаган, ни чакат низ от съдебни процеси. Ще започне яростна юридическа война между собствениците на колекции и държавата. Собствениците ще доказват правото си на собственост, държавата ще го оспорва. Ще се стигне до Конституционния съд, ако той бъде сезиран. Следващата стъпка ще са делата в Страсбург. И България стопроцентово ще бъде осъдена. Тоест ще се пилеят средства и сили в съдебни спорове, което е абсолютно безсмислено. Пагубните последици за самото културно наследство е, че ще се стигне до укриване на предметите, до недекларирането им. А най важното е тези предмети да излязат на светло, да бъдат видени от хората. Това е цивилизованият начин ние самите да си опазим културното наследство. Основна цел на законопроекта “Чилова” е преуреждане на правния статус на паметниците на културата и специално движимите паметници на културното наследство. Какво обаче става на практика? Действащият Закон за паметници на културата и музеите (ЗПКМ), правен при социализма, многократно изменян и подобряван, има значително по-добри качества от предложения Закон за културното наследство (ЗКН). Както от гледна точка на структура и пълнота на урежданата материя, така и като конкретни формулировки на нормите. Предложените нови норми на ЗКН са некачествени, с неизпипани редакции, многословни и изобилстващи с баластни административни подробности, които повече биха подхождали на подзаконов акт с административноправен характер, отколкото на закон с толкова важно значение. Законопроектът влиза в непреодолима колизия с действащите към момента законодателни решения. Някои от предложените текстове са несъвместими с прокламирания от Конституцията на Република България принцип за неприкосновеност на частната собственост (член 17), на принципа на разделение на властите (член 8) и като цяло на принципите за правова и демократична държава (Преамбюл на Конституцията). Опитът чрез закон да бъде отнета собствеността на граждани, установена преди влизането му в сила, е противоконституционен. Нарушават се принципите за върховенство на конституцията и равенство пред закона; за неприкосновеност на частната собственост. Това разрешение може да се окачестви единствено като законодателен произвол Законопроектът поражда гнетящо чувство със своите разпоредби, които в общи линии се свеждат до безкрайни задължения за собствениците, владелците и държателите на движими паметници на културното наследство. Кой здравомислещ притежател на културна ценност ще се реши да се подложи на процедурата, предвидена в проектозакона за идентификация и регистрация? Да не говорим, че в научен аспект идентифицирането е от изключителна важност и то не е някакво абстрактно понятие. До какво ще доведе неудачната разпоредба, която предвижда движимите археологически културни ценности, за които не е поискана идентификация в срока по параграф 5, ал. 1 от законопроекта, да подлежат на конфискация? Можем да си представим в каква юридическа война искат да въвлекат вносителите на законопроекта държавата и притежателите на такива културни ценности. Юридическа война, в която ще бъде безразлично коя страна ще се окаже победител, защото във всички случаи това ще означава загуба и вреди върху културните ценности. Законопроектът за културното наследство трябва да бъде оттеглен или оставен без движение, преди да е нанесъл своите пакостни последици.