В продължение на почти десетилетие след въвеждането на еврото през 1999 г. 17-членният валутен съюз се радваше единствено на ползите от мярката. Хората в периферни страни като Испания и Португалия имаха възможност да заемат пари при по-изгодни условия, за да купуват стоки и строят жилища. Германия пък започна да изнася повече за останалата част от континента. Разбира се, когато финансовата криза удари, лошата структура на еврозоната се оказа напълно катастрофална. За известно време обаче нещата вървяха наистина добре.
Кой всъщност извлече най-голяма полза от присъединяването си към проекта? Според доклад на Пол Донаван от UBS, върху който акцентира Маса Сердаревич от финансовия сайт FT Alphaville,  периферни държави като Гърция, Португалия и Испания са се справили много по-добре след влизането си в еврозоната от ключови държави като Германия и Франция. Това обяснява донякъде защо членките от сърцевината на региона са толкова зле настроени към идеята да спасяват южните си съседи. Анализът на UBS разглежда ръста в реалния разполагаем доход между 2000 г. и 2010 г. в различните социални категории. Резултатите показват, че някои страни отчитат спад на стандарта на живот през последното десетилетие – Австрия, Германия, по-голямата част от Италия, средната класа във Франция. При по-бедни държави като Гърция, Испания и Португалия се забелязва сериозен скок в реалния разполагаем доход. Тези нации изглежда са били облагодетелствани диспропорционално от по-ниската инфлация, осигурена от еврото (Финландия е единствената богата държава с подобрение в стандарта на живот през посочения период).
„Подобен тип разкрития са коз в ръцете на националистическите партии в голяма част от основните членки“, посочва Сердаревич. Много германски политици продължават да задават реторичния въпрос защо да продължават да харчат пари за поддържането на стандарта на живот в периферни страни като Гърция, които на пръв поглед са обрали повечето ползи от създаването на единната валута? При все това, струва си да отбележим, че държавите от, така да се каже покрайнините на еврозоната, са много по-бедни в съпоставка. Както отбелязва докладът на UBS: „Представителите на най-ниското стъпало от социалната стълбица във Франция са били с два пъти по-високи доходи от гърците в същото положение през 2010 г.“
Страните от сърцевината на обединението като Германия обаче могат да загърбят морала и справедливостта и да погледнат на нещата от чисто практична гледна точка. Нов доклад на анализатора от ING Марк Клиф разглежда какво ще се случи, ако Гърция бъде изхвърлена от еврозоната, както видимо предлага австрийският външен министър. Клиф констатира, че останалите членки на обединението ще понесат удар от около 1,2-2% от БВП в първата година. И това е оптимистичният сценарий, почиващ на предположението, че излизането на Гърция няма да предизвика неконтролируема паника и серия от източвания на банки, които да принудят  други периферни членки да напуснат. „Дори да оставим настрана вероятността от заразна и хаотична рецесия, свиването на еврозоната ще доведе до огромни загуби в държавите от сърцевината й“, пише Клиф. Като цяло докладът на ING заключава: „Поправянето на паричното обединение може да излезе по-евтино от раздробяването му.“ С други думи, цената за оправянето на еврото е висока (и продължава да расте) и вероятно не е справедлива, но тази посока на действие може да се окаже далеч по-малко болезнена от алтернативите.

По в. „Вашингтон пост“