Доходността по двугодишните испански държавни облигации скочи до 78 базисни пункта, или рекордните за съвременната история 6,42%, и постави под съмнение способността на страната да се самофинансира още дълго. Доходността по еквивалентните италиански книжа се повиши до 4,6%. „Не можем да продължаваме така още 15 дни“, заяви професор Мигел Анхел Бернал от Института за пазарни проучвания в Мадрид. „Европейската централна банка трябва да извади тежката си артилерия.“ Андрю Робъртс, кредитен директор на Royal Bank of Scotland, заяви, че драстичният скок на разходите по краткосрочно кредитиране представлява важна повратна точка в кризата, тъй като повтаря модела, видян в Гърция, Ирландия и Португалия, когато страните загубиха достъп до пазарно финансиране. „Наближаваме с едри крачки края на играта“, отбеляза той. Клиринговата къща LCH Clearnet повиши изискванията за наличността по маржин сметките за търговия с испански и италиански облигации – мярка, която автоматично ще доведе до допълнителни продажби от някои фондове. Доверието се изпари, след като Германия на практика блокира плановете спасителният механизъм на ЕС да рекапитализира пряко испанската банкова система, както бе решено на срещата на върха през юни. Вместо това европейският пакет от €100 млрд. ще представлява заем за Испания. Така обаче няма да се прекъсне фаталната връзка между банките и уязвимите държави, които взаимно се повличат към бездната.
Настроенията се влошиха още повече, след като испанските регионални правителства започнаха едно след друго да искат вътрешна спасителна помощ. Каталуния готви молба за  €3,5 млрд., след като през последните дни до съдействие прибегнаха Валенсия и Мурсия. Регионите трябва да разсрочат дълг на стойност €15 млрд. до края на годината. Испанският вестник „Ел конфиденсиал“ се позова на източници, близки до премиера Мариано Рахой, които се оплакаха, че кризата в Испания е „провал на целия европейски проект и признак за некомпетентността на лидерите му.“ В Мадрид са силно шокирани от факта, че пакетът от икономии за €65 млрд., приет от парламента миналата седмица на фона на яростни протести из цялата страна и наложен от ЕС, не успя да промени нищо. „Ел конфиденсиал“ пише, че екипът на Рахой обмисля да предложи излизане на Испания от еврозоната - драматична ескалация на рискованата борба между Южния блок и воденото от Германия ядро от кредитори. „Отново ще имаме своя собствена валута и ще възстановим конкурентоспособността си. В началото това ще има някои унищожителни последици, но постепенно ще върнем контрола върху политиките си и ще излезем по-бързо от кризата“, твърди правителствен източник.
Испания има достатъчно средства да оцелее през есента, но е подложена на все по-голям натиск от страна на европейските органи да преглътне гордостта си и да приеме спасителна помощ, за да попречи на разпространението на заразата към Италия, където доходността по облигациите достига опасни нива. Хоакин Алмуния, еврокомисар по въпросите на конкуренцията, заяви, че правилният курс на действие на този етап са преки покупки на испански дълг от спасителния фонд на еврозоната (EFSF). „Испания не може да се справи сама“, заяви той. Увеличението на доходността по краткосрочните дългови инструменти  задълбочава още повече банковата криза. Испанските банки взеха заем от €315 млрд. от ЕЦБ по операцията за дългосрочно рефинансиране (LTRO) и вложиха огромна сума пари в двугодишни и петгодишни държавни облигации, докато парите не станат необходими за подновяването на собствения им дълг. Тази кери трейд търговия помагаше за стабилизирането на испанския облигационен пазар в продължение на няколко месеца, когато чуждестранните инвеститори напускаха страната, но сега се сгромолясва. Двугодишните книжа понижиха нетната си стойност с 9% след втория етап на LTRO през февруари, като така дълговете на банките станаха много по-големи от активите им. „Истинско бедствие. Институциите ще добият ясна представа за загубите си, когато започнат да продават“, заяви Робъртс.
В последния си мониторингов доклад МВФ прогнозира, че държавният дълг на Испания ще достигне 96% от БВП до другата година спрямо 84% само преди два месеца – свидетелство за скоростта, с която ситуацията излиза извън контрол. Гари Дженкинс от фирмата за придобиване на подценени активи Swordfish казва, че ЕС може и да събере достатъчно средства за спасителния план на „тройката“ (ЕС, ЕЦБ и МВФ) за Испания – вероятно около €400 млрд., но Италия е твърде голяма. Сегашният спасителен фонд на ЕС (EFSF) намали капацитета си до около €160 млрд., след като покри нуждите на Гърция, Ирландия, Португалия, Кипър и испанските банки. Новият постоянен фонд (ESM) ще разполага с €500 млрд., но работата му може да бъде спъната от германския конституционен съд. Изобщо не е ясно дали тези фондове ще могат да съберат такива големи суми на отворения пазар, и то на изгодни цени. Дженкинс казва, че пожарът трябва да се овладее, преди да достигне следващата голяма страна, или чрез мощна интервенция от ЕЦБ, или чрез истински фискален съюз. Берлин все още блокира и двата варианта. „Битката за Испания вече е загубена. Битката за Италия започна“, заяви той.

По в. „Дейли телеграф“