“Гардиън” Когато руските танкове навлязоха в Южна Осетия, това бе най-големият обрат в отношенията на Русия със Запада след падането на Берлинската стена: Русия не само успя да дестабилизира прозападен режим, но, което е по-важно, демонстрира на съседите си колко са беззащитни срещу нападение на въоръжените й сили. От няколко години САЩ и ЕС търсят начини да заобиколят Русия при енергийните си доставки, особено след намаляванията на доставките със съмнителни аргументи, които Русия направи спрямо Украйна, Беларус и Чехия. Отварянето на газопровода Баку-Тбилиси-Ерзурум (Южния кавказки тръбопровод) от Азербайджан до Турция би трябвало да позволи 16 млн. куб. м природен газ да стигат в Европа без намесата на Русия. След като Грузия е единствената благонадеждна страна, през която би могъл да премине газопроводът - тъй като Азербайджан технически води война с Армения - сегашната криза показа на големите енергийни компании, които работят в Кавказ, колко слаб ще стане контролът им върху ресурсите, ако Кремъл отново се намеси във вътрешните работи на съседните си страни. При последното във времето насилие Южният кавказки тръбопровод бе затворен за известно време. Договорите за нефт и газ – като маслинова клонка Това е от особено значение за британския петролен гигант British Petroleum, който притежава 25,5% от Южния кавказки тръбопровод и вече е в конфликт с Москва за статута на подразделението си, руско-британското смесено петролно дружество TNK-BP. Ник Дей, главен изпълнителен директор на консултантската компания за управление на рискове Diligence, посочи, че Русия използва енергийните доставки като инструмент на външната си политика и “най-голямата заплаха за западните компании в региона е ренационализацията на бившите съветски републики, която вече започва да се извършва в Русия. В резултат на този конфликт съседните страни на Русия биха могли да предложат договори за доставка на петрол и природен газ като маслинова клонка”. Според говорител на Европейската комисия (ЕК) ситуацията в Грузия показва, че ЕС “няма повече време за губене” при гарантирането на енергийната си сигурност, защо нестабилността в региона около Южния кавказки тръбопровод заплашва да обърка политиката на Европа за разнообразяване на енергийните й източници, което засилва позициите на Русия. Основна причина за това е нежеланието на Европа да се обърне към най-надеждните алтернативи за гарантиране на енергийните си доставки - Иран, чиято ядрена програма поражда спорове, и Ирак, който поражда огромни опасения заради нестабилността си. Затова Европа трябва да разчита на надеждни проекти за енергийни доставки в дългосрочен план. Проектът “Набуко” ще пренася газ от находището Шах Дениз в Азербайджан през Турция до сърцето на Стария континент с потенциал за доставки от Иран и Ирак. От друга страна проектът “Южен поток”, който дава по-добър достъп до по-големи ресурси, тръгва директно от Русия и ще пренася природен газ на руския газов монополист „Газпром“ през новите страни - членки на ЕС, Румъния и България. По план “Набуко” ще пренася 10 млрд. куб. м природен газ от 2013 г., след което до 2021 г. доставките ще се увеличат до 31 млрд. куб. метра. Според прогнози “Южен поток” ще осигурява доставки от 30 млрд. куб. м природен газ още през 2013 г. Конфликтът в Грузия подкопа надеждността на “Набуко” Конфликтът в Грузия обаче силно подкопа надеждността на “Набуко”. Както посочва Чарлз Ебингър, директор на Инициативата за енергийната сигурност в Института „Брукингс“, “позициите на проекта “Южен поток” са засилени от сегашната ситуация и “Набуко” би могъл да се провали”. С оглед на това “Русия държи Европа под контрол, когато става дума за сигурност”. Мнението на Ебингър отразява оценките на повечето експерти. Валери Нестеров, енергиен анализатор от инвестиционната компания „Тройка Диалог“ изтъкна: “Ресурсната база на “Южен поток” е по-силна, отколкото на “Набуко”. “Южен поток” имаше силен старт, а “Набуко” получи поредния удар”. Според Нестеров всякакви планове за доставки на природен газ чрез “Набуко” от Туркменистан не са изпълними, тъй като страната вече доставя близо 90 млрд куб. м енергия на Иран, Русия и Китай. Географското положение на Турция и Русия като единствени директни доставчици на енергия за Стария континент означава, че позициите на ЕС при договарянето на условията са слаби. Още повече че турско-руското сътрудничество се развива с пълна сила. Потвърждение за това бе мълчанието на Анкара при събитията в Грузия и коментарите на турския министър на енергетиката и природните ресурси, че страната “ще увеличи доставките от Русия и Иран” в случай на недостиг от Южния кавказки тръбопровод. Според Нестеров “по-близкото сътрудничество между Русия и Турция е вероятно, тъй като е от полза и за двете държави”. Когато става дума за надеждност, “Южен поток“ може да предостави гарантирана енергия за Европа в дългосрочен план, докато “Набуко” е затънал в неразрешени проблеми. Когато единствената алтернатива е природен газ от Иран и Персийския залив, то енергията, внасяна от Русия, изглежда може да отговори на регионалните стратегически интереси на Европа със сигурността на доставките при по-ниска дипломатическа цена. Това обаче е само по-малкото зло.