Българската енергетика е изправена пред редица сериозни предизвикателства. Едно от тях е предстоящата либерализация, която ще постави някои отрасли в прозрачни пазарни условия. Експертите трябва да направят оценка и прогнози как да посрещнат очакваните промени на цени, защото това ще се отрази негативно на стандарта на българина и на индустрията ни. Вече се появиха и първите реакции от българската индустрия, която възропта срещу очакваните високи цени на електроенергията.
Няколко са потенциалните въздействия върху ценовите нива на българската енергетика. Първото е ръстът на зелената енергия в общия микс на българската електроенергия. Цената й е доста по-висока, отколкото средната производствена цена на конвенционалните производства – ядрената енергия и хидроенергетиката. Колкото повече зелена енергия има в микса, толкова по-висока ще е цената на електричеството. Това е така заради ангажиментите, които сме поели към ЕС.
Похвален е опитът на правителството да възстанови справедливостта в сектора на топлофикациите, където сме свидетели на напречно субсидиране на цените на топлоенергията през цената на електроенергията от тези производства. Това е вторият източник за увеличаване на цената на тока.

От есента парното ще поскъпне

Първият опит ще бъде направен тази есен – ще поскъпне топлоенергията за сметка на повишаване на цената на електроенергията в тези производства. Така ще се подобрят икономическите условия на дружествата. Третата причина за поскъпването на тока са въглеродните квоти. От 2013 г. влиза в сила задължението за изкупуване на квотите на СО2.
Битовата газификация в България в момента е изключително ниска – под 5%. Нашата страна е една от най-изостаналите държави в целия ЕС. Затова заедно с енергийната ефективност трябва да се стартира и битовата газификация у нас.
Смятам, че е утопия АЕЦ „Белене“ да се реализира като частен проект. Ако се направи преглед на международния опит в тази област, ще се види, че всички частни обекти са забуксували. Ядрената енергетика изисква изключително сериозна институционална намеса на държавата на различни нива. Тя е държавно контролирана, страната има ангажименти по редица конвенции. Появяват се сложни правни казуси как един частен ядрен проект се вписва в рамките на суверенна държава. Задължение на страната е да контролира радиоактивните отпадъци, които частникът генерира. Те остават тук, а държавата има задължението по Международната конвенция за радиоактивните отпадъци. Огромни са застраховките за ядрени щети. Първата е на оператора – бъдещия частен субект на АЕЦ „Белене“. Втората, която е за милиарди, е на държавата. Страната ни трябва да има много тежки изисквания към частния инвеститор точно в аспекта държава – ядрен оператор.

Не е ясен бюджетът на "Южен поток"

Проектът за газопровода "Южен поток" е структуриран по същия начин, по който беше структуриран „Белене“. Ние не знаем например какъв ще бъде бюджетът за изграждането му. Независимите газови експерти питат защо трябва да инвестираме в нов газов проект 1,5 млрд. лв., след като нашият, трансбалканският газопровод, стои полупразен и вече е изплатен. Печалбата за страната ще бъде многократно по-висока, ако успеем да го напълним и да транзитираме. Наше участие в този проект не трябва да има, защото ги няма двете цифри, които са нужни, за да се направи финансов анализ на проекта - какви количества ще се транзитират, има ли ги и каква ще бъде цената.

Пред телевизия „България он еър“