От българските биопродукти основно печелят чуждестранни пазари. Външни фирми изкупуват суровините, пакетират ги и ги връщат за разпространение на българския пазар. Основната причина за това е, че в България няма сертифицирани преработвателни предприятия. Не мога да си обясня защо няма интерес към подобна дейност. Може би една от причините е, че нашият пазар не е достатъчно развит. Ние от доста време сигнализираме, че българските продукти се разпространяват в чужбина, където остава печалбата от производството. Разпространението им в страната е много малко и това е в основата на всички последващи проблеми. Високите цени са основно заради това, че се взимат много малко количества и се продавам много бавно. Това е и причината всичко произведено да се изнася. В много европейски държави от години се стимулира биопроизводството, като се отделят средства както от еврофондове, така и от националните бюджети. Трябва да се отбележи, че страните, в които има по-висок жизнен стандарт, обществото може да си позволи да се грижи по-добре за здравето си, като се храни с по-качествени храни. В тези държави може да се говори за пазар на биопродукти около 8-12 на сто от общия, а в България той е под 1%. Общият извод е, че развитието на биопазара в България не може да се сравнява с този в други държави.

Има ръст на регистрираните биопроизводители

В последните години непрекъснато нараства площта, която се сертифицира за получаване на субсидии. Освен това в последната година се отчита ръст и при регистрираните биопроизводители от около 800 на над 1000.
Една от основните причини, че в България няма много широко разпространение на биопродуктите, е, че стандартът на живот не е много висок, хората не могат да си позволят да купуват скъпи продукти. Освен това липсва и информация, както и доверие, че тези продукти наистина са био. Една широка кампания за осведомяване на обществото би имала много добър ефект. Така хората ще разберат каква е разликата между био и конвенционален продукт, как могат да са сигурни, че този продукт е био, и др. Трябва да отбележим, че няма достатъчен контрол, даже не е ясно кой трябва да контролира тези храни. Многократно сме настоявали пред Агенцията по безопасност на храните да има специален отдел и хора, които да проверяват надписите на продуктите био, еко, органик и др. Важно е да се знае, че единствените биопродукти са тези, които имат изписан номер на сертификата и сертификационния орган, който го е издал. Всичко останало са само думи, които не правят продукта био. Контролен орган трябва да има и създаването му ще е в полза основно на потребителя. Така той ще бъде сигурен, че си дава парите за истински биологичен продукт.

Трябва да се следва стратегия за развитие на биосектора

Добре развит биопазар има в тези държави, в които има планове и стратегии за развитие на биологичното производство. В България също има, но той е само на хартия. Средства за стимулиране не се отделят, което обезсмисля наличието на план. Практиките в другите държави показват, че на производителите най-често се помага с рекламни кампании, с промоции, с поемане на част от таксите за сертификация, със стимулиране на сдружаване на производителите, подпомагане на организациите и др. В страната не се прави нищо от тези неща, всичко необходимо се прави от заетите в сектора. Много пъти са водени преговори с министерството на земеделието за предприемането на мерки, които да помогнат на бизнеса. Има желание за помощ от страна на управляващите, но без бюджет няма как да стане. Обсъждано е дори в следващия програмен период по Програмата за развитие на селските райони да се отпуснат средства за стимулиране на биопроизводството. Проблеми има с усвояването на средствата за агроекология, които сега са отпуснати, затова не може да се говори за нищо допълнително. Причината е, че бюрокрацията е много голяма, както и административните пречки. Напредък има и той трябва да бъде отчетен. Много по-голям е процентът на усвояемост в последните години, като в същото време спада и броят на отхвърлените заявления.