В. "Таймс" Постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин писа миналия месец, че причините Западът и Русия да са в конфронтация са изчезнали след смъртта на комунизма. Той ще трябва добре да защити това твърдение на утрешната (днешната – бел. ред.)извънредна среща на върха на НАТО, която членовете на алианса бяха принудени да свикат заради руската инвазия в Грузия. Особено като се има предвид продължаващото военно присъствие на Русия там въпреки две споразумения за примирие нейната необикновена заплаха срещу Полша миналия петък и информацията, че смята да въоръжи балтийския си флот с ядрени бойни глави за първи път от края на Студената война. Рогозин сгреши, както стана ясно. Имаше милиони причини за конфронтация между Запада и Русия от 1991 г. насам. Крахът на една тесногръда идеология доведе до серия от по-практични причини за спор - от страстта на Вашингтон към противоракетната отбрана до протакането на Москва във връзка с иранската програма за обогатяване на уран. Но досега нямаше толкова крещяща провокация както заливането на Южна Осетия и части от Грузия с руски танкове. НАТО все още не е дала ясен отговор, но това не я прави неадекватна. Тъкмо напротив. Алиансът навършва 60 г. - надпенсионна възраст НАТО догодина ще навърши 60 години - отвъд пенсионната възраст за повечето военни под нейно командване. Преди войната в Грузия за мнозина пенсионирането изглеждаше вариант за самия алианс. НАТО триумфира в Студената война срещу Варшавския договор без нито един изстрел от гняв. Организацията стовари военната си мощ в Косово и прекрати сръбското етническото прочистване срещу мюсюлманите там. Но в Афганистан твърде сложните командни структури и абсурдни ограничения над дейността на военните на някои страни членки твърде често правеха операциите неефективни. Проучвания на общественото мнение в Европа, правени преди инвазията на Грузия на 8 август, показват, че все по-малко данъкоплатци смятат НАТО за организация, съществено важна за сигурността. Служители на НАТО в Брюксел се колебаят също както колегите им в ЕС дали да подпомогнат укрепването на отбранителните способности на ЕС и ако да, как да го направят. Осми август внесе яснота по въпроса. Безцеремонността, с която Москва изпрати тежки оръжия в Грузия, показа, че базовият за НАТО принцип на колективната сигурност остава единствената сериозна гаранция за границите на неговите членки. Показа също, че Русия се стреми "да наложи вето" на по-нататъшно разширяване на НАТО и няма да се задоволи с по-малко. И показа също, че ако това "вето" й бъде отказано, цената може да се окаже висока: като изключим заплахата за взаимно гарантирано унищожение, възгледът, че атака срещу една членка на НАТО е атака срещу всички и трябва да бъде отблъсната от всички, сега изглежда много по-вероятно да доведе до конфликт от когато и да било през Студената война. И така, всеки, който е мислел, че Германия може да използва последните събития като оправдание за несъгласието си с по-нататъшно разширяване на НАТО, декларирано на последната среща на върха на организацията в Букурещ, може да се е оказал изненадан от канцлера Ангела Меркел, която увери вчера Грузия, че ще стане член на НАТО, ако желае. Това не трябва да буди учудване. По-ефективни системите за командване и контрол Отлагането на членство в НАТО на Грузия и Украйна бе правилно не заради руските заплахи, а защото нито една от двете страни все още не бе заслужила това. И двете трябва да затвърдят демократичните реформи. А НАТО трябва да коригира това, което не върви в оперативен аспект в Афганистан. Да печелиш сърцата и умовете, докато водиш безмилостна борба с бунтовници, е доста сложна и изключително амбициозна задача за говорещи различни езици многонационални сили от 40 страни. Утре (днес – бел. ред.)в Брюксел НАТО трябва да разгледа не само непосредствената криза в Кавказ, но и необходимостта да направи по-ефективни системите за командване и контрол в конфликтни зони. Само тогава гаранциите за териториалната цялост на нови членки ще послужат на крайната цел да възпират агресията. Рогозин окачестви отношенията на Русия с НАТО като база за глобалната сигурност. За това е прав. Но тези отношения ще се срутят, ако Русия не разбере, че трябва да бъде партньор на НАТО.