Мила Григорова В България все още няма силно изразени ксенофобски нагласи към чужденците по принцип, показа проучване на „ББСС Галъп интернешънъл“, чиито първи резултати огласихме вече преди седмица. Българите са настроени гостоприемно, дори приятелски, към хората, живеещи отвъд границите на България. Около 30% от сънародниците ни смятат, че страната не само би загубила от привличането на чужденци, а дори напротив – дори би спечелила. Все пак отношението на българите към специфични групи чужденци варира, показва по-нататъшният анализ на данните. 60% от българите се отнасят положително Най-добре приетата група чужденци са студентите и учащите у нас. Почти 60% от българите се отнасят положително – младите чужденци плащат по-високи такси за обучение и сериозно подпомагат бюджета на университетите ни. А и притокът на млади хора винаги е добре дошъл на фона на нашата демографска криза. Втората най-харесвана група чужденци са хората, дошли отвън и създали семейства тук, със своите български съпрузи/съпруги. Може би защото българите са уверени, че живеещите у нас чужденци лесно ще се адаптират и доста бързо ще придобият някои нашенски привички, за добро или за зло. Преобладаващо отрицателно отношение у българите беше измерено все пак единствено към групата на чужденците, търсещи работа у нас. При нашия малък пазар на труда – дори с относително ниски нива на безработица (поне в по-големите градове), българите вероятно се опасяват от конкуренцията и неминуемо чувстват опасност за собствената си работа. Отношението на българите към бизнесмените е по-скоро положително – повече от една трета от българите са доволни, че у нас има приток на чужди капитали и се отварят нови предприятия. В сравнение с 2006 г. българите са станали по-отворени към чужденците като цяло. Освен че броят на българите, които имат приятел чужденец, се е повишил в последните две години, като цяло и общото отношение към различните групи чужденци е станало по-положително. Оставаме и русофили От различните националности чужденци най-добре приети са гражданите на развити западни страни – според 63% от българите заселването на германци, французи и т.н. би било добре за страната ни. Бесарабските българи и всички други чужденци с български произход също са приветствани от 62% от населението. Въпреки приобщаването ни все повече към западния свят оставаме и русофили – почти половината българи смятат, че руснаците биха допринесли за доброто на страната ни. Интересно е отношението към македонците – нагласите на българите към тях изцяло се припокриват с нагласите към другите ни съседки – Гърция и Румъния например – гърците, румънците и македонците са добре приети в страната ни от около 45% от населението. Македонците, макар и най-близки като език и история до нас, обаче не се ползват с повече гостоприемство, отколкото другите ни съседи. Нежелани в страната ни засега остават турците и чужденците от африканските страни. Макар и в мирно и спокойно съжителство с българските турци (съставляващи около 12% от цялото население на страната ни), все още близо 60% от българите смятат, че заселването на повече турци в страната ни би ни навредило, макар да не е ясно как. Все пак османската империя вече отдавна се намира само в учебниците по история, не и на границата ни. Мислене по инерция Най-общо казано, България е отворена за чужденци, от които смятаме, че икономиката може да спечели – такива, които развиват бизнес, такива, които внасят пари (например европейските пенсионери, които харчат европейските си пенсии у нас), и това е нормално. Страната ни все още остава незапозната като цяло с имиграцията като възможна постоянна част от живота ни тук. Някак продължаваме да мислим по инерция от последните 20 години, че ние сме тези, които напускаме България, за да живеем другаде, а не: от други, неевропейски и/или по-бедни страни ще идват все повече хора, за които България с всичките й недостатъци е привлекателна за живот и като място за препитание. Изследването е проведено през първите десет дни на август, национално представително е и обхваща 1005 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.