“Икономист” От години нещата вървяха прекрасно, а купонът все още не е приключил. От десетилетие, че и повече, Източна Европа се радва на невероятно добър (и в повечето случаи неочакван) късмет. Икономическата и политическата стабилност, включително членството на десет от страните в Европейския съюз (ЕС), засили доверието на инвеститорите и съкрати разходите по заемите. Многото нископлатени и трудолюбиви работници, заедно с разцъфтелите предприемачески таланти, доведоха до разцвет на частния бизнес. В повечето страни растежът беше космически. Балончетата започнаха да се пукат И неизбежното дойде – не можеше да продължава все така. Разходите за заплати започнаха да пълзят нагоре. Недостигът на работна ръка взе своята дан. Амортизираната инфраструктура, като например печално известните полски пътища, започнаха да задръстват търговския поток. В няколко от страните инфлацията расте. А световните пазари изглеждат все по-трудна дестинация както за набиране на капитал, така и за износ. Изправен пред всичко това, растежът тази година изглеждаше изненадващо силен. Това се дължи отчасти на факта, че забавянето в еврозоната беше току-що започнало, отчасти – на повишеното вътрешно търсене, и отчасти – на подходящия момент, в който търговията между източноевропейските страни започна да компенсира за по-слабия износ на Запад. Големите изключения са балтийските републики Естония и Латвия, които се борят с колосални дефицити по текущите си сметки и главоломен растеж в последните години. Сега балончетата им се спукаха. В Латвия например продажбите на дребно са паднали с 8.3% през юни спрямо същия период година по-рано. Производителността на индустрията пък е по-ниска с 6.4%. Строителният сектор се срина. Инфлацията остава висока на космическите 17%. За страна с фиксирана спрямо еврото валута това е страшно. И все пак най-мрачните прогнози досега се оказаха неоснователни. Латвия например не беше принудена да девалвира валутата си. Чуждите банки, главно шведски, в чиито ръце се намира по-голямата част от финансовата система, не изглеждат особено засегнати от кредитния крънч. И няма никакви признаци, че заразата от заболелите (но малки) икономики от Балтийския регион се е прехвърлила към останалите страни. В Полша е по-добре В най-голямата източноевропейска икономика, полската, нещата изглеждат по-добре. Растежът за първото тримесечие на 2008 г. беше прекрасен – 6.1% спрямо същия период за 2007 г. Много поляци, които работеха във Великобритания и Ирландия, се завърнаха у дома, подмамени от високите заплати. Безработицата, която беше 20% през 2003 г., е почти стопена в повечето региони на страната. Растежът обаче вероятно ще се забави, особено ако лихвените проценти продължат да се покачват – 4% през 2007 г. и 6% в момента, а се очаква още едно повишение. Това ще засили още повече полската злота, която вече се покачи спрямо еврото. Вероятно затова поляците се връщат от Великобритания, но натискът върху полския износ е по-болезнен. Критиците твърдят, че правителството сега ще трябва да се погрижи за реформата на публичния сектор, особено за пенсиите, и да даде рамо на големите инфраструктурни проекти, преди съкращаването на работната сила да нанесе предвидимия си удар през следващото десетилетие. Това ще увеличи и шансовете на Полша са се присъедини към еврозоната, които засега не изглеждат особено обещаващи преди 2013 г. Словения вече въведе единната валута, а Словакия ще го направи догодина. Нито една от останалите държави обаче не изглежда да е в състояние да се доближи до тяхното постижение. Най-тревожна е ситуацията в Унгария, която е и най-зависима от доверието на капиталовите пазари. Клатещото се правителство се справи изненадващо добре с възстановяването на макроикономическата стабилност след почти катастрофалното харчене и кредитиране в първите години от десетилетието. Бюджетният дефицит достигна огромния 9.4% от БВП през 2006 г. Нийл Шеъринг от “Кепитъл Икономикс” пресмята, че дефицитът може да падне до 3.5% към края на 2008 г. Румъния и България първи кандидатки за твърдо приземяване Това обаче си имаше своята висока цена – сринат правителствен рейтинг и икономически застой през изминалата година. Икономиката си възвърна част от силите оттогава, но инфлацията остава проблем, тъй като прекрачва 6%. Въпросът е дали правителството има достатъчно кураж за още един тур на фискално затягане. Публичните разходи са все още над 50% от БВП, най-високите в региона. Друг източник на тревоги е забавянето, надвиснало над по-богатата част от континента. Унгарската икономика зависи много от износа за Западна Европа, от който идва почти 40% от БВП. Въпреки предупрежденията на ЕС за корупцията и организираната престъпност в неговите най-нови (и най-бедни) членки - Румъния и България, техните икономики нарастват бързо с годишна скорост от около 7-8%. Те обаче са и водещите кандидатки за твърдо приземяване. Имотният балон в България изглежда е на ръба на спукването, макар тези прогнози да трябва да се филтрират през останалата част от икономиката. Засега обаче не се забелязва особено притеснение. След като избегнаха санкциите от Брюксел (в случая с България – не напълно), политиците на Балканит, изглежда, си мислят, че избягването и от законите на икономическата гравитация е осигурено.